Историите за шопския хумор са толкова популярни, че дори има книги, посветени на него, като „Смехът на шопа“ от Никола Атанасов, събрал върху белите страници стотици истории и анекдоти, пълни с шопски хумор, които дълго да държат устните ви широко разтегнати в усмивка. Едни от най-добрите пословици и поговорки в българското народно творчество и култура, разсмивали хората в трудни и тъмни времена, са именно тези, свързани с шопски хумор.
Кои са шопите?
Шоплукът в България. Sashko1999 / CC BY-SA 4.0
Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Северна Македония. Шоплък или Шопско е името на областта, населявана от шопите. Предполага се, че името идва от тоягата сопа, използвана от шопите в отглеждането на стада, тъй като са се занимавали предимно със скотовъдство. И макар в рамката на етнографската група да се говорят няколко различни диалекта на българския език, сме свикнали да наричаме диалекта им „шопски“, а народните предания, хумористични стихове, пословици, поговорки и кратки смешни истории и вицове, които те са съхранили през вековете и запазили, за да стигнат до нас, шопски хумор.
Какво е характерно за шопския хумор?
Т.нар. шопски хумор е много типичен, характерен, трудно може да се сбърка с друг. Шопският хумор и анекдоти са ценна и неотменна част от народното творчество, самобитност и култура. Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Северна Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор, като същото се отнася и за хумора им. Интересен факт, повод за гордост е, че тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО. Що се отнася до шопския хумор – той е разсмивал, веселял поколения наред, съхраняван и предаван през вековете, за да усмихне днес и нас и да се поучим от него.
Какво можем да научим и на какво да се поучим от шопския хумор?
Шоплукът в България, Сърбия и Северна Македония. Sashko1999 / CC BY-SA 4.0
Трудът краси човека. По принцип. Ако обаче се зачетем в шопски хумор, ще видим, че той не е основното и най-важното, а смехът. „Кога ми се приработи, седам и чекам да ми мине“ – казва шопът шеговито и свежото чувство за хумор усмихва всички ни. Известното, битуващо в обществото ни мнение, че не се грижим толкова за своето благополучие, колкото за това да навредим на околните, също ни е завещано от т.нар. шопски хумор: „Я не сакам на мен да ми е добре. Я сакам на Вуте да му е зле.“ Шопите говорят за мързела с усмивка и с нескрит шеговит тон, казвайки в предаваните през поколенията свои анекдоти, че никой не може да им плати толкова малко, колкото са заработили и че „Най-обичам да съм змия – ем си лежим, ем си одим“. Други характерни за народа ни черти – липсата на ред, бутането в транспорта, стремежът да изпреварим другите, да ги надцакаме, навикът да не спазваме правилата, също са залегнали в шопския хумор – „И сам да съм у трамвайо, па че се бутам и сам да съм на опашка, па че се прередим.“
Шопите съумяват с много тънък хумор, свежо и без обида да предадат в анекдотите си характерни черти от бита, поведението, светогледа и характера ни така, че да се разсмеем и да приемем себе си с усмивка, а не да търсим оправдания за това какви сме и какви не сме. Шопски хумор – чрез него можем да тръгнем по пътя на себепознанието, да открием отговорите на много въпроси, да се надсмеем над себе си, без да се съдим.
