Американски медици са установили, че самотата предизвиква реални и изключително негативни изменения в работата на клетките на имунната система, което средно увеличава риска от преждевременна смърт за възрастните хора с 14%. Това става ясно от статия, публикувана в сп. PNAS.
В последните години учените откриват множество свидетелства, че самотата и чувството за изоставеност се отразяват не само върху психическото, но и върху физическото здраве на човека.
Например през 2009 г. биолозите са установили в изследвания с мишки, че самотата ускорява разпространението на рака по тялото, а през 2013 г. – че чувството на изоставеност кара човека да взема необмислени решения и да се държи прекалено авантюристично.
Джон Качиопо от Чикагския университе и редица други психолози са установили, че самотата предизвиква изменения в работата на организма на клетъчно ниво и допринася за увеличаването на шансовете от преждевременна смърт, като анализирали работата на имунните клетки в организмите на самотни макаци и хора в напреднала и средна възраст.
Както се оказало, самотните хора и маймуните страдали от един и същи синдром – техните левкоцити били по-предразположени към възпаления и по-зле реагирали на присъствието на вируси в сравнение с клетките на хората и приматите, живеещи в семейства или големи общности от себеподобни.
Интересното е, че този ефект се усилвал с времето – колкото по-дълго маймуните и хората прекарвали в самота, толкова повече били изразени тези нарушения в работата на левкоцитите. В резултат на това организмът на самотното същество става все по-уязвим за инфекции, което значително увеличава шансовете от преждевременна смърт, особено на преклонна възраст.
По-конкретно експериментите с макаци установили, че самотните примати по-бързо ставали жертви на маймунския имунодефицитен вирус, чиито частици по-бързо прониквали в мозъка и други части от тялото на маймуните, когато те били самотни.
Тези негативни изменения протичали поради това, че самотата кара нашия организъм да изработва химични сигнали на стреса, каращи костния мозък да произвежда неправилни версии на левкоцитите и да променя активността на гените, свързани с реакцията на възпаление и вируси.
Сега Качиопо и колегите му ще проведат повторни изследвания в опит да изяснят може ли да се потисне този ефект с помощта на медикаменти.
