Когато бях в началното училище, родителите ми ми казаха: „Каквото и да решиш да направиш, когато пораснеш, основното е да ти носи щастие.“
„Щастието е основното постижение в живота“, каза ми баща ми по време на един от нашите разговори. - Естествено, не винаги се постига толкова лесно, колкото изглежда. Майка ти обича да помага на хората. Ето защо тя стана медицинска сестра и се грижи за пациенти в психиатрията. Харесвам поезията. Обичам да чета и пиша. Затова станах учител по английски. И двамата намираме щастие в сложната работа, която вършим всеки ден. “
Няколко години по-късно ми се случи доста интересен инцидент. По това време бях вече шестокласничка. Класният ръководител реши, че съм проблемно дете. Знаете ли как тя стигна до това заключение? Веднъж зададе въпрос на целия клас: „Какви искате да станете, когато пораснете?“ Когато дойде моят ред, аз отговорих: „Искам да бъда щастлив човек.“ Тя ми каза, че не разбирам въпроса й. И аз й отговорих, че тя не разбира живота.
