„Прозорецът на Овертон“ представлява метод, чрез който дори най-абсурдната идея може да бъде внедрена в съзнанието на обществото. Наречен е в чест на американския социолог Джоузеф Овертон, който го дефинирал в средата на 1990-те години. Например: нека с помощта на „прозореца на Овертон“ да узаконим човекоядството. Струва ви се абсурдно? Добре: да започнем!
Представете си, че някой водещ в телевизията заговори за канибализъм - тоест за физическото изяждане на човек от човек, като за нещо нормално. Реакцията на обществото ще е толкова бурна, че той ще бъде уволнен и евентуално подведен под наказателна отговорност.
Първа стъпка: абсурдно!
Разбира се, отначало идеята за човекоядство в очите на обществото ще бъде чудовищно мракобесие. Ако обаче редовно засягате този въпрос в медиите от различни гледни точки, хората неусетно ще свикнат със самия факт, че по тази тема може поне да се разговаря. Табуто вече е премахнато.
Втора стъпка: радикално!
Идеята за човекоядство все още категорично се отхвърля от населението. Само от време на време, в една или друга програма, чуваме радикални изказвания в подкрепа на човекоядството - но това се възприема като радикално бълнуване на самотни психопати. Те обаче започват да се появяват все по-често на екрана - и скоро обществеността вече наблюдава как се събират цели групи от такива радикали. Организират се научни симпозиуми, където обясняват човекоядството като историко-природен феномен от зората на човечеството. Вместо понятието „човекоядство“ или „канибализъм“, започва да се използват политкоректен термин – „антропофагия“.
Трета стъпка: приемливо!
Темата се обсъжда отдавна, всички са свикнали с нея. Никой не се стряска от думата „антропофагия“. Все по-често има съобщения, че „Движението за умерен канибализъм“ провежда митинг. Учени твърдят, че желанието да се изяде друг човек е присъщо всекиму – но не всеки го осъзнава. Хората, които отхвърлят човекоядството, са представяни като нетолерантни, изостанали и т. н.
Четвърта стъпка: разумно!
Твърди се, че ако не се злоупотребява с човекоядството, то е приемливо. Развлекателните телевизионни програми излизат със забавни истории, свързани с човекоядството. Хората се смеят, сякаш е нещо обикновено, макар и малко странно. Обсъжда се процесът на узаконяване на антропофагията.
Пета стъпка: стандартно!
В общественото съзнание се внушава, че този проблем е много остър и назрял. Общественици говорят от неутрална позиция: „Аз самият не съм човекоядец, но не ме интересува кой какво яде“. Появяват се шоу-програми, които развиват идеята за ядене на човешко месо. Коефициентът на интелигентност на човекоядците бил значително по-висок от този на обикновените хора!
Шеста стъпка: политическа норма!
Последният етап от „прозореца на Овертон“ е приемането на закони, които позволяват на човекоядците свободно да разпространяват идеи и рецепти за хранене с човешко месо – варено, задушено, печено и пържено, с различни подправки и сосове! Всеки глас, издигнат срещу тази пълна лудост, ще бъде наказван като нарушение на свободата и правата на човека. Създават се различни фондации в защита на човекоядците...
А беше абсурдно, нали?
Там, където е заличена границата между доброто и злото, „прозорецът на Овертон“ има всички шансове да реализира и най-абсурдната разрушителна идея.
