Русокастро е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас. Разположено е в Бургаската низина, източно край Русокастренска река. Името на селото неизменно се свързва с прочутата битка при Русокастро от 1332 г. Но нека се върнем малко назад във времето.
През 1330 г. войските на цар Михаил Шишман и сръбския крал Стефан Дечански застават една срещу друга. Българският владетел е тежко ранен в битката, пленен, а скоро след това умира. Стефан Дечански налага на българските боляри да приемат за владетел Иван Стефан, който е негов племенник. През август Иван Стефан застава на българския престол. През това време византийският император се придвижва на изток и присъединява Източна Тракия и Южното Черноморие към Византия.
Новият български владетел е подкрепен само от своя чичо видинския деспот Белаур. В началото на 1331 г. видните търновски боляри Раксин и Филип организират държавен преврат, свалят Иван Стефан и убеждават другите боляри да изберат за цар на България ловешкия деспот Иван Александър.
Управлението на цар Иван Александър (1331 – 1371)
Още със заставането на престола, цар Иван Александър освобождава редица български земи в Източна Тракия. Постига подобрение на отношенията със Сърбия, като омъжва сестра си за новия сръбски крал Стефан Душан.
Срещу него, обаче, избухва бунт във Видинска област, където се създава силна болярска коалиция начело с деспот Белаур. Византийците използват този момент, за да превземат всички освободени от Иван Александър градове в Тракия. За да възвърнат отново земите си, българите се подготвят за битка.
Битката при Русокастро
Успешният поход на византийците започва през втората половина на юни 1332 г., те не успяват да превземат само Анхиало (днес Поморие). Цар Иван Александър е зает с потушаване на бунта и не е в състояние да се противопостави на византийската армия. Затова започва преговори за спиране на бойните действия. По-късно застава начело на голяма войска, с която тръгва на юг от Стара планина. Достига крепостта Русокастрон (при днешното село Русокастро), край която са разположени войските на император Андроник. Между двамата владетели започват преговори, а на 17 юли се стига до споразумение Византия да отстъпи Диампол (Ямбол) на България в замяна на Анхиало. През нощта на 17 юли, обаче, в българския лагер пристигат наемниците татари, извикани от Иван Александър за борба срещу бунтовника Белаур. Българският цар решава да атакува. На другата сутрин българската войска атакува византийската. Центърът е зает от българските войски, а татарите са по крилата. Битката продължава само около 3 часа.
Татарите заобикалят челната колона и удрят тила на византийските крила. Византийците са разгромени и отстъпват към крепостта Русокастрон, където успяват да се укрепят, след като жестоко наказват разбунтувалото се българско население. Българите обграждат крепостта. Никифор Григора пише “... нямало фураж за впрегнатия добитък, нямало кладенци нито друга вода в достатъчно количество. Ранените войници и коне били изоставени без грижа и едни от тях умирали, а други били на издъхване. Не можели да отворят и портата, понеже наоколо били разположени многобройните врагове, а ромейските граници били далече”. Поради всички тези тежки обстоятелства, византийският император е принуден да възстанови преговорите.
След преговорите ромеите напускат завзетите области: градовете между Тунджа и Черно море отново влизат в границите на България. Осемгодишният Михаил Асен, син на Иван Александър, е сгоден за Мария, дъщерята на Андроник III, с което се постига траен мир между двете държави.
Още: Кои са най-големите военни битки в историята?
Кои са най-великите битки в историята?
Химичен анализ потвърди мястото на гибелта на XIX римски легион
