За смъртта и за това, което следва след нея са писани много книги, изказани са много мнения и са направени също толкова проучвания. И все пак никой не може да каже с точно какво усеща умиращият човек или какво се случва след смъртта с него. Може би с всеки е различно, не се знае. Едно обаче е общото и то е, че всеки се страхува до известна степен от смъртта. Американски изследователи са установили, че дори след като сърцето спре, човекът продължава да бъде в съзнание и да усеща какво се случва с тялото му и около самия него. Все пак знаем, че за час на смъртта се определя онзи, в който сърцето спре, тъй като кръвта спира да стига до мозъка и това забавя дейността му.
Истината е, че смъртта на невронните връзки може да отнеме няколко часа след спиране на сърцето. И през това време човек чувства, защото мозъчната кора работи бавно. Това може да обясни и защо хората, преживели клинична смърт могат да разкажат какво се е случило с тях или да кажат какво са чули да си говорят лекарите. Те разбират какво става около тях, но не могат да реагират по никакъв начин с тялото си.
За да разберат какво усещат умиращите хора, учените са разпитали хора, преживели клинична смърт. Благодарение на тях са установени 7 неща, които могат да се изпитат или случат. Това са страха, виждане на образи на семейството, виждане на ярка светлина, образи на преследване, образи на растения или животни, спомени за събития, които са се случили скоро на човека, усещане за дежа вю.
Емоциите при всеки са различни. Някои споделят, че изпитват страх, други – мир и спокойствие. Някои били заляти с ярка светлина, други видели лъвове и тигри. Ако усещали как се отделят от тялото си, други видели своите починали близки. Според учените това зависи от опитът, който човек имал през жизнения си път.
Според изследователите смъртта не боли. Малко преди да почине умиращият човек може да се оплаква от проблеми със съня, дишането или умора. Симптомите отслабвали колкото по-близо отивал човек до смъртта.
При проведено проучване за мислите на здравите и умиращите хора, се оказало, че умиращите не се страхуват толкова от смъртта, колкото здравите. Първите мислят по-скоро за постигнатото в живота, за религията, за смисъла на живота, за семейството си, а не за смъртта. Това не може да се каже за здравите, чиито думи по отношение на смъртта били по-негативни и тревожни.
