Травмата от трудното детство може да остави трайни следи върху психическото и емоционалното здраве на човека. Разпознаването на признаците на такава травма може да бъде от решаващо значение за осигуряването на необходимата подкрепа и разбиране.
Ето пет признака, които могат да показват, че човек е бил травмиран от трудно възпитание:
1. Трудности при създаването на здравословни взаимоотношения
Един от най-ярките признаци за травма в детството е трудността да се създават и поддържат здравословни взаимоотношения. Тази трудност често се дължи на липсата на доверие и на вкоренения страх от уязвимост. Травматизираните лица могат да проявят проблеми с привързаността, като станат прекалено зависими от другите или изобщо избягват интимността.
Възможно е да имат история на бурни взаимоотношения, характеризиращи се с конфликти, емоционално откъсване или модел на избор на партньори, които подсилват негативните им убеждения за себе си. Тези трудности във взаимоотношенията често се коренят в ранните преживявания, когато техните възпитатели са били непостоянни, недостъпни или са злоупотребявали с тях.
2. Емоционална дисрегулация
Емоционалната дисрегулация е друг често срещан признак за травма в детството. Тя се изразява в неспособност да се управляват емоциите по здравословен начин, което води до екстремни реакции към незначителни стресови фактори. Травмираните лица могат да изпитват интензивни промени в настроението, тревожност, депресия или изблици на гняв.
Емоционалните им реакции могат да изглеждат непропорционални на ситуацията и често им е трудно да се успокоят, след като са разстроени. Тази нестабилност обикновено е резултат от ранната им среда, в която може да не са усвоили здравословни механизми за справяне или да не са се чувствали в безопасност при изразяването на емоциите си.
Как да преодолеете някого, когото не може да имате
3. Свръхгрижовност и тревожност
Хипервибрацията, или постоянното състояние на готовност, е ключов показател за човек, който е преживял значителна травма в детството. Това повишено състояние на съзнание е механизъм за оцеляване, развит в отговор на заплашителна или непредсказуема среда. Травматизираните лица могат винаги да са нащрек за потенциални заплахи, дори в безопасни ситуации, което води до хронична тревожност и трудности при отпускането. Те могат да имат проблеми със съня, често да изпитват пристъпи на паника или да се чувстват претоварени от привидно доброкачествени стимули.
4. Ниска самооценка и самоуважение
Човек, който е преживял трудно детство, често се бори с ниско самочувствие и чувство за безполезност. Липсата на самооценка може да се прояви по различни начини, включително като саморазрушително поведение, перфекционизъм или неспособност да се приемат комплименти и постижения.
Тези хора може постоянно да се съмняват в способностите си и да се чувстват незаслужено обичани и щастливи. Такова негативно самовъзприемане обикновено произлиза от ранните послания, които са получили за своята стойност и способности, било то чрез пряко насилие, пренебрегване или критично и нелюбящо родителство.
5. Избягване и дисоциация
Избягването и дисоциацията са механизми за справяне, които често се използват от тези, които са се сблъскали с тежка травма в детството. Поведението на избягване може да включва избягване на места, хора или дейности, които предизвикват спомени за травмата.
Дисоциацията, от друга страна, включва психическо откъсване от реалността, което може да варира от сънуване до тежки дисоциативни разстройства. Това състояние на откъсване служи като начин за бягство от болезнените спомени и емоции. Травматизираните лица могат да съобщят, че се чувстват изтръпнали, откъснати от заобикалящата ги среда или сякаш наблюдават живота от разстояние, а не участват активно в него.
