Ските са чарът на зимата. Гледката на заснежените върхове и адреналинът от спусканията не могат да се опишат с думи. Те просто трябва да се изживеят. Сезонът продължава с пълни сили, а на пистата се срещат всякакви персонажи. Дори в най-чудатите филми или книги не присъстват такива образи. Но горе в планината е истинско приключение.
Моделката
Тази изтънчена дама е дошла на пистата само за снимките. Екипировката ѝ се състои най-често от потник и клин за бягане. Никой не разбира как не ѝ е студено на – 10 градуса, но тя не се интересува от такива подробности. Хванала ските в странна позиция, която само нейната глава може да измисли, моделката непрекъснато се опитва да улови правилния кадър. Това е доста трудна задача, защото случайно може да се намокри със сняг, което ще развали цялата композиция на фотографиите. За по-голяма драма от тази дори Шекспир не може да се сети. Разбира се, след като направи идеалния пост и напише прозаично описание за това колко влюбена е в този спорт, мацката се отправя към вкъщи. Работата ѝ в планината вече е свършила. Все пак какво друго има да прави на пистите, освен да качва сторита?
Баровецът
Винаги има един скиор, който е просто...ларж. Той е там, за да изхарчи неопределена сума пари само за деня. На него му е предостатъчно да се спусне един-два пъти, защото все пак всички трябва да видят якето Bogner от най-високия клас. Няма значение, че го облича два пъти в годината, все пак когато отиде на пистата, не може да си позволи да е с обикновени дрехи. След като го забележат, доволен се отправя към най-скъпото заведение. Събира цяла компания, поръчва гурме, огромни плата и всякакви ястия в прекомерни количества. Важното е цялата маса да е пълна, а задължителният елемент е шампанското Moët, което с широка усмивка разклаща, излива половината и поръчва второ. Накрая на деня, с почти празен портфейл, баровецът се качва в спортното си возило, доволен от луксозното изживяване.
Фанатикът
Може би познавате поне един скиор, чакащ зимния сезон от момента, в който приключи. Той следи прогнози, гледа снимки, а за всички празници си пожелава сняг. За Коледа, за Великден и дори за рождения си ден през юли. Защото за него лятото е просто период, който трябва да изчака, преди да се развихри отново в планината. Без значение от условията, този скиор винаги е на пистите. В 6:00 сутринта вече е облякъл екипа си, за да може да е пръв на лифта. Никоя мъгла, нито дъжд или вятър могат да попречат на хобито му. Само някоя виелица като от тези по филмите може да го спре. И то не по негово желание, а просто защото тогава не работят лифтовете. Не разбира тези мерки за сигурност, но вече е приел, че няма избор. За сметка на това във всички други дни ентусиастът не спира да кара, дори за миг. За него няма обяд, няма почивка. Все пак трябва да се възползва на макс. Нали разбирате – „Ските са начин на живот!“
Начинаещият
С плах поглед неопитният скиор гледа към най-лесната писта, на която дори децата се смеят. С треперещо от страх сърце той до последно се чуди дали изобщо да рискува с опасния участък, който е дълъг точно пет метра, а за наклон даже не може да се говори. Теренът е равен като тепсия, което не позволява и минимално засилване. Въпреки това начинаещият винаги намира начин да падне. Но нещото, което най-много го ужасява е моментът, в който трябва да се изправи. Използва неимоверни усилия, всякакви подпирания с щеки, различни позиции, докато накрая просто не му е останал въздух от тежките натоварвания. И просто остава на снега, тъжен и отчаян. В този трагичен момент се появява някой ангел, който му обяснява как да стане или просто благородно протяга ръка към него и го издърпва горе. И така постоянно се повтаря същата процедура. Най-странното е, че никога не си взима урок със ски учител, защото все пак той може всичко сам.
Екстремистът
За него граници няма. Той живее за стръмните склонове отстрани на пистите, които ужасяват всеки друг. Игнорира всички табели "затворено", "опасно" и дори "лавина.“ Безразсъдството му не може да се сравни с никое друго, но според него адреналинът е на първо място. Въпреки многобройните счупвания, които е преживял в спортната си кариера, екстремистът така и не се отказва от опасностите. Напротив – търси ги все повече и навсякъде. Все пак в редките случаи, когато скиорът решава да кара по предназначените писти, настава истински екшън. Останалите повтарят, че е напълно луд, но той дори не ги чува. Просто минава покрай тях с неизмерима скорост. Прави два-три изключително необмислени скока, предизвиква верижни падания, а накрая е почти на косъм да блъсне група деца. С въпроса „Как така ще ми препречват пътя?“ скиорът отново се отправя към любимите наклони, за да пробва късмета си за пореден път.
Обърканият
Няма как да не познаете объркания скиор. При него не съществува нещо като ориентация. Колкото и пъти да е посещавал даден курорт, той вечно се губи. Няма и бегла представа как да стигне от една писта до друга, въпреки че всичко е указано. Картата му изглежда като най-сложното уравнение, защото не може да запомни имената на нито един лифт или на която и да е писта. Когато попита за посока, този скиор допълнително се обърква. По ирония на съдбата се озовава на най-трудния терен, където естествено има и състезание. След като е понесъл поне 10 забележки да не минава по трасето на състезанието, отива встрани. Някак си се озовава почти в гората, сваля ските си и тръгва пеш до долу. Вече изцяло притеснен, решава да се приобщи към някоя група чужденци и без да говори особено много, ги следва, където и да отидат. Разбира се, накрая на деня не знае как да се върне в началото и просто се оглежда за някой опитен скиор, който може да го ориентира. А най-добре и да го придружи. Какво само не трябва да се случва? Обърканият да срещне Начинаещия.
Недоволният
Недоволният непрестанно се оплаква от обстоятелствата и условията в планината, дори когато те са повече от перфектни. Оправдава честите падания и неспособността си да се спусне по някоя писта с каквото му дойде на ум. Колкото и неадекватно да звучат думите му. Най-странното е, че другите изобщо не го питат. А тези, които са му свикнали, вече и не го слушат. Въпреки всичко, той просто иска да изкаже възраженията си. Но какво общо има това, че не може да се изправи със солидната сметка за обяд, никой не може да разбере. Всъщност той дори не харесва ските. Постоянно гледа със сърдит поглед всички, които се усмихват и се чуди как изобщо човек може да се забавлява тук. Вечно му е студено, но когато изгрее слънце пак не е добре, защото пък тогава му блести в очите и не вижда. Според него това пречи на идеалната му техника, която острани изглежда така сякаш кара за втори път. Следобяд скиорът отново е недоволен, че си тръгва. Нищо, че нямаше търпение да се прибере още от сутринта.
Стенд ъп комикът
Той се е качил на пистите само заради компанията. Просто се е съгласил да предприеме поредното приключение в живота си. Без особено да му мисли. Няма идея как се карат ски, но и не го интересува. За него е приоритет да се забавлява. Въпреки че никога досега не е практикувал спорта, някак си намира начин да се справи. Комикът приема абсолютно всичко на шега. Докато не спре в борче, защото естествено не гледа напред. Или пък не падне от кабинката, колкото и невъзможно да е това. Всъщност дори тогава се изправя зарадван, че има още една история за споделяне. На всеки лифт разказва богатия си репертоар от преживявания, на които само той се смее. Той не знае какво е тишина. Пее си странни песни, дори когато се спуска. Широката усмивка никога не слиза от лицето му, а накрая на деня вече е убеден, че трябва да си отвори собствено комедийно шоу в планината.
Лепката
Колкото и да е широка пистата, винаги се намира някой, който кара плътно до вас. Няма значение, че сте само вие и че има още 20 останали терена. Той следи къде се качвате и бърза да дойде, за да не ви изпусне случайно. Чувства се прекалено близък с всички и най-лошото е, че постоянно го демонстрира. Когато някой все пак успее да му избяга, скиорът веднага се прехвърля при друга компания. На лифта си избира внимателно човек, до когото да седне. Първоначално го докосва съвсем невинно, докато преди слизане вече го е прегърнал и му разказва живота си. Не се трогва от отчаянието на онези, на които е досадил и не забелязва, че те просто се чудят как да се отърват. Всички се съмняват в уменията му и са изключително притеснени, когато кара на една ръка разстояние от тях. Но те не разбират, че той е свикнал по този начин. И изобщо не смята да променя нагласата си. За него личното пространство е някаква измислица, която не бива да му пречи да показва близостта си.
Казанова
Този скиор приема пистата като платформа за запознанства. Снежен Тиндър. За него цялото това преживяване е уникален шанс за свалка. По-скоро шансове, но той няма да си го признае. Прави едни и същи заучени комплименти, достатъчно банални и клиширани, че никоя мацка да не му се връзва. Но той продължава да се опитва все така настъпателно и при всяка отдадена възможност. Накрая на деня е изморен от всичко друго, но не и от спусканията. Вложил е огромни усилия да флиртува с дамите в планината и те са го изчерпали докрай. Непрестанно се прави на учител и иска да помага, въпреки че едвам се държи на ските. Естествено помага само на жените. Ако някой мъж падне заради него, го подминава като безинтересен представител на същия пол. Просто се прави на неразбрал, недовидял. Все пак има по-спешни задачи. Да набележи следващата си „жертва“ например. Въпреки поредния неуспешен ден, Казанова повтаря същата процедура всеки сезон. Забравих да кажа - завоеванията му са далеч по-малко от на италианския му предшественик.
Автор: Евелина Георгиева
