С публикуваните файлове, снимки и скрийншотове Специализираната прокуратура окончателно погази Директива 2016/343 на Европейския парламент и Европейския съвет. Тя касае "укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство".
Съгласно директивата: (18) "Задължението заподозрените или обвиняемите да не бъдат представяни като виновни не следва да възпрепятства публичните органи да разпространяват публично информация относно наказателните производства, когато това се налага изключително от съображения, свързани с наказателните разследвания, като например при показването на видеоматериал, когато обществеността се приканва да помогне за идентифицирането на предполагаемия извършител на престъплението, или от обществения интерес, например когато на жителите в определена област, засегната от предполагаемо екологично престъпление, от съображения за безопасност се предоставя информация или когато прокуратурата или друг компетентен орган предоставя обективна информация относно състоянието на наказателното производство, за да предотврати нарушения на обществения ред. Използването на тези съображения следва да бъде ограничавано до случаите, когато това би било обосновано и пропорционално, като се вземат предвид всички интереси. При всички случаи начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, не следва да създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона".
Друг текст в директивата – по-точно член 4, т. 1, гласи следното: "Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че докато вината на заподозрения или обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публичните органи и в съдебни решения, различни от решенията относно въпроса за вината. Това не засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, и предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебните или други компетентни органи и се основават на подозрения или уличаващи доказателства".
Интересно уточнение по директивата е, че нейните текстове е трябвало да бъдат въведени до 1 април, 2018 година! А до 1 април, 2020 година, държавите-членки пращат доклад и данни как се прилага директивата. След това този отчет се праща на всеки три години. До 1 април, 2021 година, ЕК представя пред ЕП и Европейския съвет първия доклад за изпълнението на правилата в директивата от всички страни-членки.
Хакерски абсурди
В специално издание на предаването "Контракоментар" на блогъра Асен Генов, беше надлежно показано как с просто търсене през Google по ЕГН на Бойко Борисов излизат подписани от него договори като кмет на София за покупко-продажби на имоти. В тези договори, които са качени в сайта на Столична община, има абсолютно всичко – незаличени лични данни, включително номера на лични карти. А демонстрацията беше направена с изричното уточнение, че съобщението на Специализираната прокуратура от вчера (1 август) всъщност разкри ЕГН-то на настоящия премиер на България, както и тези на главния прокурор Сотир Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски. Етичният хакер, направил демонстрацията, изказа и изключително колоритно мнение за действията на прокуратурата - вижте в този материал!
Извън тази тема, остават и множество въпроси без отговор по случая с хакерската атака срещу НАП – как се пускат такива доказателства публично и това нарушение ли е на процесуалните права? Имат ли охранителните камери в офиса на TAD Group възможност да записват и звук? Къде в разпространените доказателства има показан звуков или звукови файлове на публикуваните разговори между търговския директор на TAD Group и обвинения за хакерската атака Кристиян Бойков? Ако камерите не записват звук, тогава как е записан на аудио на разговорите? Записано ли е чрез специално разузнавателно средство (СРС) и дали въпросното/въпросните СРС е/са ползван/и по законен ред?
