Само за умишлено причиняване на смърт да отпадне прилагането на съкратено съдебно следствие и съответно - възможността за намаляване на наказанията прие правната комисия на парламента при гледането за второ четене на обединения законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс - предстои четене в пленарна зала. Текстът предвиждаше ограничаване на съкратеното производство и за причиняване на тежки телесни повреди, но по настояване на ГЕРБ, каквато заявка бе дадена още миналата седмица, бе редактиран като остана да се отнася само за умишлените убийства. 9 депутата подкрепиха корекцията, трима бяха против и в крайна сметка за редактирания параграф гласуваха 12 депутата и трима се въздържаха.
В хода на дискусията Красимир Ципов от ГЕРБ представи статистика от прокуратурата, според която 156 са случаите на произнесени присъди при условията на съкратено следствие и само една осъдителна присъда за причинени тежки телесни повреди за последните четири години. Той отбеляза, че ограничаването на приложното поле на съкратеното следствие ще се отрази на броя на делата ще затрудни нормалното протичане на наказателните процеси. Според него средно на година съкратено съдебно следствие няма да може да се приложи по повече от 200 дела и защити предложението на ГЕРБ отпадането на съкратеното следствие да е само при умишлено причиняване на смърт.
От БСП категорично се възпротивиха с аргумента, че нанасянето на тежка телесна повреда води до необратимо увреждане на здравето на пострадалия и начина му на живот. „Вместо бързината съдът трябва да избере справедливостта“, подчерта Смиляна Кръстева от левицата. „Можем ли да сме сигурни, че едно такова дело, което продължава повече от няколко години и в повечето случаи може да изисква и разпити на свидетели, и експертизи, ще завърши със заслужено наказание – справедлива присъда“, репликира я Ципов и добави, че ограничаването на съдебното следствие в тези хипотези не може да е гаранция за справедливост.
От „Воля“ изказаха подкрепа за вижданията на ГЕРБ, че за тежки телесни повреди трябва да има съкратено производство и изтъкнаха големия диапазон на наказанията при такива престъпления – от 2 – 3 години до над 10. „Справедливост може да се получи и при съкратено производство, ако съдът не отиде на минимума“, категоричен е Симеон Найденов от „Воля“. В допълнение Ципов отбеляза, че при такова дело, продължаващо над 5 години експертизите не са достатъчно ясни, свидетели забравят какво са казали в рамките на наказателно производство и няма сигурност, че такова тежко наказание ще бъде наложено, когато се ограничи приложното поле на съкратеното следствие.
В обяснение защо „Патриотите“ ще се въздържат при гласуването, Християн Митев отбеляза, че е твърде прибързано да се твърди, че око съкратеното следствие се ограничи и по отношение на тежките телени повреди, ще се стигне до претоварване на съдебната система. Според него негативен резултат има и сега при съкратеното следствие и затова се правят предложения за промени. Митев настоя да се даде шанс на първоначалния текст и ако той даде негативен резултат при прилагането му, тогава да се изключат тежките телесни повреди.
„Става дума за сделка между неравнопоставени стойности и ценности. Сделка между справедливост и бързина не може да има, компромис между тези категории не може да има“, категорично заяви Явор Нотев. Той е категоричен, че „битката за запазване на сроковете е дисциплина, труд и евентуално оптимизиране на щата на институциите, които имат отношение“. Когато говорим, че с години се точат дела мястото за размисъл е другаде, категоричен той. „Безотговорното продължаване на срокове, което се превърна в практика и доведе до проблеми като фигурата на вечния обвиняем и посегателства върху правата на гражданите не можем да преодолеем като минем към съкратено съдебно следствие“, добави Нотев.
За тежките телесни повреди или смъртта, независимо къде ще поставим границата, ще попаднем в ситуация, когато наказанията са намалени с една трета за определена група и тогава не се вписват със своята тежест в общата система на наказанията, която е хармонично цяло със съпоставени наказания според престъпленията, обърна внимание Нотев, убеден, че ще се получи смесване и размиване на границите.
„Всъщност умишлено причинена смърт има и при неизбежната отбрана, посочи още той. Превишилия правата си при неизбежна отбрана е умишлен убиец, който няма да има право на съкратено следствие, но точно в такива случаи може би има място възможността за признаване на фактите от един извършител попаднал случайно на подсъдимата скамейка, който може би най-добросъвестно със заслужаващо премии поведение би трябвало да има възможността да признае фактите и вината си и да се впише в хипотезата на съкратеното следствие“, добави Нотев. Тези смесвания са илюстрация на опита да се съпоставят несъвместими категории и да се ограничи действието на съдебното следствие по неубедителен начин като се постави граница там, където не й е мястото, коментира той.
Според Нотев има задържане в съдопроизводството, което става универсално извинение за забавянето на делата. Това обаче като проблем трябва да се реши, но ключът не е в премахването на съкратеното следствие и намекна, че може би решението е в нов Наказателен кодекс.
Не е толкова масова практика съкратеното следствие, изтъкна Емил Димитров и по повод изнесената статистика посочи, че всеки четвърти или пети се е възползвал от тази възможност и съдът я е възприел или одобрил. „Всичките случаи са 567, а 156 са тези които са се възползвали, но не знаем дали и с колко съдът им е намалил наказанията“, посочи той и потвърди, че парламентарната му група няма да подкрепи предложението и че темата заслужава сериозен дебат в зала за тежката телесна повреда. Репликирайки го, Симеон Найденов от „Воля“ отбеляза, че в статистиката не фигурират споразуменията, с които са приключили дела за тежки телесни повреди, каквито случаи има много. Споразуменията позволяват бързо правораздаване, отбеляза той.
Когато преди 10 години се възприе този механизъм имаше 275 000 осъдени и присъдите не влязоха в сила, защото настъпиха давностни срокове и се премина към друг модел - на съкратено производство, а сега разговора го започваме отначало, коментира още Емил Димитров и обяви, че ще се въздържи при гласуването.
Зам.-главният прокурор Мария Шишкова заяви, че прокуратурата няма основания да отстъпи от становището, изразено от главния прокурор, че когато трябва на баланса да се търси баланс между бързината и справедливостта, превес трябва да се даде на справедливостта. Процедурата при която подсъдимият признава фактите от обвинителния акт предвижда редуциране на наказанието. Споменатите 156 осъдени лица с влезли в сила присъди от началото на 2015 до 30 септември 2019 г- са всички осъдени по реда на съкратеното следствие, което не е задължително да е било обвързано с редукция на наказанието, уточни Шишкова. Най много са за умишлени убийства и по-тежките умишлени убийства, където законодателят предвижда най-тежките наказания – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, посочи тя. „Значителната бройка 150 от 156 лица, само 10 лица са осъдени с влезли в сила съдебни актове, които включват опит за убийство, убийство при превишаване пределите на пределната отбрана, убийство на рожба непосредствено след раждането и един единствен случай на умишлено причинена тежка телесна повреда“, уточни зам.-главният прокурор.
Според нея „смисълът на процедурата е да се съкрати производството пред съда, но не от гледна точка на това, че то би било лишено от възможността за събиране на доказателства, а по-скоро в случаите, в които действително събраните доказателства са достатъчно и подкрепят и самопризнанието и да се стига до по-бърз завършек на съдебното производство“.
Ето какво заяви зам.-главният прокурор Шишкова в отговор на въпрос от председателя на комисията Анна Александрова дали подкрепя или не предложението на ГЕРБ: „Не следва да бъде ограничавано съществено приложното поле на съдебното следствие, защото смисълът на процедурата е в това в случаите, в които може да се стигне до облекчаване на съдебния процес. Съдебният процес не е свързан само с проверката на доказателствата, а и с усилията и труд на безкрайно много ангажирани служители, магистрати, експерти. Всяка една от формите на съкратено следствие и тази която не предвижда редукция на наказанието, и тази която предвижда намаляване на наказанието спестява. Не следва да се стига до ограничение на тези възможности, които от статистиката сочат, че са полезни и ефективни. Това ограничение трябва да бъде оптимално. Ако приемем, че целта на настоящата законодателна инициатива е да постигне справедливост, т.е. да не се позволява да се стига до решения на съда, които да звучат днес приемливо за обществото от гледна точка на съответствие на наказанието с обществената опасност на престъплението, което е извършено, всъщност най-тежкият резултат в тези случаи са тези престъпления, които са свързани с умишленото причиняване на смърт. Това са и най-честите случаи, в които се прилага тази процедура“. Шишкова изрази надежда, че парламентът ще вземе правилното решение.
„Опитвате се да изведете заключенията си на базата на нещо, което е относително“, репликира прокуратурата правосъдният министър Данаил Кирилов по повод изнесената непълна статистика. „Ограничен е списъка на престъпленията, по които се дава количествен показател. Къде са другите престъпления? Къде е статистиката за изнасилванията, за блудствата? В ред случаи от изнасилването или блудството се стига до убийство, от телесната повреда се стига до смърт“, отбеляза Кирилов. Той потвърди становището на правосъдното министерство в подкрепа на законопроекта за изменение на НК, който предвижда съдиите да преценяват дали да прилагат съкратено производство. Този проект остана на заден план, след като бе даден приоритет на проектите на БСП, ВМРО и „Воля“ за промени в НПК, които прераснаха в гледания в комисията за второ четене обединен законопроект. „Другия законопроект вие необосновано, политически конюнктурно разделихте от дебата. Затова сега ви е по-тежко да вземете вярното решение. Но този дебат ще продължи, защото другият законопроект е на лице“, заяви на депутатите от комисията Кирилов, визирайки проекта за промени в НК на ГЕРБ. „Да дадем възможност на съда да преценява за по-широк кръг престъпления дали да предприеме или не съкратена процедура“, настоя той и подчерта, че това решение не трябва да се взема в предизборна обстановка.
Комисията прие и на специализирания наказателен съд да са подсъдни делата от компетентност на Европейската прокуратура.
