С часове и днес основният свидетел по мегаделото КТБ Бисер Лазов обяснява банковите операции като се съсредоточи на прехвърляния на суми между дружества за набиране на средства за увеличаване на капитала и раздаване на още кредити.
Пред съда той разказа, по информация от негови помощни бележки, електронни писма и данни за движението по сметки на дружества от "Фирмата" в КТБ, как се работело в направление капиталовата база на КТБ да се увеличи с банкови кредити от същата банка и как средства от банкови кредити, произхождащи от привлечения ресурс били впоследствие водени и отчетени като собствен капитал.
През 2012 г. Цветан Василев споделил с Лазов, че искал капиталът на банката да се вдигне с 5.5 млн. лв. по номинал, разказа Лазов и уточни, че тогава капиталът на банката възлизал на 60 млн. лв. и не бил пипан от години. По думите му очакването на Василев било всеки 1 лев, ангажиран в собствен капитал на банката да означава нови 8 лева, които банката да може да да предоставя като нови кредити. "В увеличението на капитала участваха само наши дружества, т.е. дружества от "Фирмата" на Василев", подчерта Лазов и съобщи че имало направени "капиталови дружества", които били използвани, за да не водят паричните средства за вноските до дружества-кредитополучатели, които само усвояват банкови кредити и нямат дейност. Той съобщи още, че при паричните трансфери били използвани междинни дружества. На 21 май 2013 г. било изпълнено плащането към набирателната сметка в банка ДСК за увеличението на капитала на КТБ. "Това беше един от начините със средства от банкови кредити от КТБ да бъде увеличен капиталът на банката, за да бъде осигурена възможност да се предоставят нови банкови кредити", каза свидетелят.
Бисер Лазов отбеляза че Василев му обяснявал инструмента "подчинен срочен дълг" – договор, по силата на който дадено дружество предоставя на банката заем при силно неблагоприятни условия за дружеството- заемодател. Ако всички условия бъдат изпълнени, БНБ давала разрешение този заем да бъде включен и да се отразява и води като собствен капитал на банката. "За първи път, 2011 г. заемодател беше "Бромак" (бел. ред. - фирмата на Василев, с която той беше мажоритарен собственик в КТБ), сумата на подчинения дълг беше 20 млн. лв., който в 2012 г. беше увеличен на 29 млн. лв.", съобщи Лазов.
В коментар пред журналисти зам.-главният прокурор Иван Гешев определи КТБ като пирамида. Според него свидетелят Лазов разяснява механизма на източване на банката и лоши банкови практики, които са неприемливи в целия ЕС.
"Между другото, вметна Гешев - точно в този сегмент е обвинението срещу бившия подуправител на БНБ г-н Гунев - за това че е допуснато това увеличение на капитала чрез подчинен срочен дълг", обясни прокурорът. По думите му, Лазов опитва да изясни схемата, по която "привидно се създава впечатление, че увеличението е със средства, различни от капитала на банката, капиталът се увеличава и оттук нататък чисто технически регулаторните изисквания позволяват още по-голямо отпускане на кредити". Прокурорът е категоричен, че "става въпрос за пирамида – със самите кредити да си увеличаваш капитала и в резултат на това да можеш да отпускаш още повече кредити и после пак да си увеличаваш капитала и съответно с увеличения капитал да могат още повече кредити да се отпускат". Той подчерта, че в случая "парите на вложителите влизат в банката, но тези пари не са на банката, а са пари на вложителите, а парите на банката, на съответните акционери са т.нар. капитал. Парите на вложителите през сложна схема, наречена подчинен срочен дълг, се връщат като увеличаване на капитала, но вече не са собственост на вложителите, макар фактически да са пари на вложителите, така че привидно за пред хората изглежда, че капиталът е нараснал по нормален начин, а той не е нараснал по нормален начин, той е нараснал с парите на вложителите и автоматично, според регулациите в България можеш да отпускаш още повече кредити от парите на вложителите сам на себе си – ето какво означава пирамида", опита отново да обясни Гешев.
Той е категоричен, че "пари на вложителите през фирми, контролирани от Цветан Василев, се превъртат и това се представя, че е подчинен срочен дълг – един от инструментите за увеличаване на капитала, че това няма нищо общо с реалните собственици и съответно се увеличава капитала, съответно банката получава възможността да отпуска още повече кредити на своите свързани фирми, които се оказват около 80% от всички отпуснати кредити", добави Гешев.
Зам.-главният прокурор не се ангажира с прогноза кога делото ще премине в диалогов режим, защото Лазов може скоро да не приключи с изложението си.
Утрешното заседание на съда обаче се отлага, заради пътуване на Лазов в чужбина, стана известно в съдебната зала. Това беше съобщено от съдията. Запитан дали не се опасява, че и Лазов може да не се върне, Гешев каза, че не се притеснява. "Той ако искаше за четири години можеше много пъти да замине и да не се върне", отбеляза прокурорът и подчерта, че Лазов не е обвиняем, не е подсъдим и няма наложени ограничение да напуска.
"Основният гръбнак на това съдебно производство са документите. Обвинения за финансови престъпления не се доказват със свидетелски показания. И обвиняемите не може да бъдат ограничавани да обяснят в какъвто искат периметър нещата, които искат да обяснят. Това е за изясняване на истината и трябва да има равнопоставеност", добави Гешев.
Адвокатът на Цветан Василев Константин Симеонов коментира, че явно в последния момент е съобщено за отсъствието на Лазов от утрешното заседание. "Ако лети за Дубай, може и да не се върне", пошегува се Симеонов и също отбеляза, че като свидетел Лазов може да ходи където си поиска. "Но за заседанията и за това, че ще говори толкова продължително, е знаел отдавна. Спешната необходимост да пътува в чужбина е малко странна, още повече, че никакви обяснения не са ни дали", добави той.
Според неговата прогноза делото ще се проточи много. Трудно ще е сравнението с протоколите от показанията и казаното в зала, а адвокатите са 18 и всички имат въпроси. Засега има насрочени 8 заседателни дни до лятната ваканция, но не се знае дали дотогава ще се стигне до задаване на въпроси.
Връщане на дългове
Ахмед Доган ще получи 76 695 лева от фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), а Николай Бареков – 5,53 лева. Това става ясно от списъка на получателите на средства от банката, след като синдиците ѝ официално обявиха разпределение на 570 млн. лева. Масата на несъстоятелността на КТБ е 1,378 млрд. лева.
Всъщност Доган има да взема от КТБ почти 700 млн. лева – толкова е имал като влог. А при Бареков изгубената сума е 50 лева. Но на всички кредитори – физически и юридически лица, сега се връщат по 11% от загубеното.
Освен това, Цветан Василев, който все още е в Сърбия, трябва да получи около 21 000 лева.
Интересен факт е, че пари ще вземат Александър Сталийски и неговата половинка - водещата от времената на ТВ7 Виолета Сечкова – 4432 лева и 3067 лева съответно. Сталийски е сочен за „сив кардинал”, приближен до Бойко Борисов.
Що се отнася до юридическите лица, които ще вземат пари, Фондът за гарантиране на влоговете прибира 409 млн. лева. „Топлофикация” ще си вземе 10 млн. лева, но в КТБ ѝ потънаха 90 млн. лева.
Изплащането на сумите от първата частична сметка се извършва чрез клоновата мрежа на „УниКредит Булбанк” АД, като таксите и комисионите за извършваните операции се дължат от лицата, получаващи средствата, и са съгласно тарифата за таксите и комисионите на „УниКредит Булбанк”
