Законът за мерките срещу изпирането на пари не може да бъде приложен все още в България, защото Министерският съвет още не е написал правилник за прилагането му. Това става ясно от официална позиция на Асоциацията на българските работодатели (АОБР), в която въпросът се поставя ребром пред премиера Бойко Борисов, правосъдния министър Цецка Цачева, председателя на правната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов и ръководителя на Агенцията по вписванията Габриела Козарева.
АОБР посочва, че до 30 август Министерският съвет е трябвало да приеме правилник за прилагането на закона, за може почти всички юридически лица в България, в срок до 1 февруари 2019 г., да впишат данни за действителния си собственик по партидата си в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) и в БУЛСТАТ. Става въпрос за данни като имената на собствениците на съответната компания, ЕГН, както и данни за юридически лица, които пряко или непряко упражняват контрол върху съответната компания, включително и чужди юридически лица. Като няма правилник за прилагане на закона обаче, Агенцията по вписванията не може да осигури възможност за вписване. А по закона срокът да се осигури такава възможност е бил 1 октомври, 2018 година!
Заради ситуацията, от АОБР искат да бъде променен закона и да се напише изрично, че когато има правилник, тогава вече Агенцията по вписванията е задължена да осигури възможност за вписване на данните.
Припомняме, че вчера, 8 ноември, стана ясно, че Европейската комисия ни е изпратила уведомително писмо и то точно по темата "пране на пари". С писмото Брюксел иска да обясним защо не спазваме правилата на Директива 2014/107/ЕС и поддържаме по-широк от позволеното в ЕС кръг от лица, за които не изпраща автоматично информация на останалите страни членки - какви са техните финансови приходи, включително дивиденти, капиталови печалби и салда по сметки.
Освен това, ЕК поиска да приведем законодателството си в ред с европейското що се отнася до временната забрана (замразяване) и конфискацията на средствата и облагите от престъпна дейност в ЕС (Директива 2014/42/ЕС). Тази директива изисква законите в отделните страни-членки на ЕС да са такива, че да гарантират мерки за бъдеща конфискация на евентуално придобито по престъпен начин имущество, докато пред съда бъде изяснен произходът. Оказва се, че България, както и Румъния, още не са уредили това законово.
