В държавата има камери за 10 млн. лв. по пътищата, но те се използват само за броене на трафика, а не и за санкциониране на нарушителите. Това установи проверка на “24 часа” за какво служи системата, която се изгражда от пътната агенция, предаде БГНЕС.
Средствата за устройствата са осигурени с европейско финансиране. От пътната агенция обясняват, че всички системи за автоматизирано събиране на данни отчитат целогодишно трафика по републиканските пътища 24 часа в денонощието. На преброителните пунктове са разположени камери, които могат да разчетат предните регистрационни номера на колите. Имало и индуктивни рамки в асфалта, които могат да засичат скоростта на преминаващите автомобили.
Когато пунктовете са разположени на пътища, от които няма отклонение на движението, каквито са магистралите, софтуерът можел да бъде настроен за засичане на средна скорост между съответните точки. В момента системата давала информация за средна скорост по класове, средноаритметично от всички преминали МПС на даден пункт.
Въпреки тези възможности на камерите се оказва, че те не могат да бъдат използвани за санкционирането на нарушители, а единствено да броят колко превозни средства минават и с каква скорост.
От пътната агенция обясниха, че не било възможно върху изградените конструкции да се поставя друго оборудване или камери. Причината е, че инфраструктурата за преброителните пунктове била изградена единствено за целите на проектите, по които те са финансирани. Информацията от устройствата на пътната агенция не можела да се използва, тъй като те записвали номера на автомобила, но само в текстови файл.
Над 320 преброителни камери има по пътищата у нас. Така на местата, където вече има изградени поставки за камерите и сензори за засичане на скоростта, се оказва невъзможно да има камера на КАТ, която да снима нарушители.
Пътната агенция и КАТ не били обсъждали възможностите за обмен на информация за средната скорост на движение, която може да бъде давана от камерите за броене на трафика. Тези данни дават представа за колко време даден автомобил се е придвижил от точка А до точка Б. Ако се окаже, че е станало по-бързо, отколкото е възможно, ако се е движел с разрешената скорост, е ясно, че я е превишил. Въз основа на това шофьорът може да бъде глобен. Такива системи се използват в редица западноевропейски страни, а у нас се изпробва експериментално само на едно място, въпреки че може да действа чрез камерите за отчитане на трафика.
Проектите за камери за броене на трафика са три. Една от системите, разработена по първия проект, е финансирана по ОП “Регионално развитие” и включва 120 автоматични устройства. Тя функционира от края на август 2014 г. и брои трафика по второкласните и третокласните пътища. Стойността е 2,399 млн. лв. без ДДС.
Вторият е финансиран по ОП “Транспорт”, а в момента по него се изграждат 100 камери, които ще засичат движението по магистралите и първокласните пътища. В момента са монтирани 90% от главните и преброителните пунктове на магистралите “Тракия”, “Хемус”, “Люлин”, “Марица” и “Струма”, както и на първокласните пътища. Този проект трябва да е завършен до края на октомври, цената му е 3,997 млн. лв. без ДДС.
Третият финансиран с европейски средства е по ОП “Техническа помощ”. Той също е в довършителен етап, а 100-те камери от него ще броят трафика по първокласните и второкласните пътища. Стойността му е 3,488 млн. лв. без ДДС.
Верижната катастрофа във "Витиня"
Категорично на пътя имаше разлята кафява течност, а аз пътувах в шестия-седмия автомобил на верижната катастрофа във „Витиня”. Това заяви депутатът от „Патриотичния фронт” Валентин Николов. Народният представител се възмути, че линейки и полицейски коли са се появили чак на втория час от катастрофата.
Попитан дали е имало „кафява течност” преди сблъсъка, Николов обясни, че и извън тунела настилката е била хлъзгава. Той обаче каза, че е излязал откъм Ботевград, т.е. не се е връщал назад, от посоката, откъдето са идвали колите. Не съм разследващ орган, не твърдя нищо, но да се благодарим на Господ, че не пламна някой автомобил, подчерта Николов. Трябва всеки тунел да си има видеонаблюдение, добави той.
В тунела мърсотията се натрупва, опонира старши комисар Алекси Стратиев. Той хвърли именно на този факт вината за хлъзгавата настилка. Трябва да се направи вентилация, категоричен беше Стратиев.
