От Земята почти всеки може да види Слънцето, което осветява всички обекти на нашата планета през деня. Но ако се изкачите няколко хиляди километра, можете да наблюдавате все повече и повече сгъстяващ се мрак. За обикновения човек възниква напълно логичен въпрос: „Ако Слънцето свети през цялото време, тогава защо е тъмно в Космоса“?
Какво знаят хората за Вселената?
Най-точната информация, известна на човека за нашата Вселена, е, че тя е много, много голяма, просто огромна. Общоприето е, че Вселената е възникнала преди около 13,8 милиарда години. Това се случи по време на Големия взрив, докато никой не може да каже защо се е случило. Все още остава една от най-важните загадки на науката.
В продължение на огромен брой години Вселената се разширява във всички посоки. В един момент тя започна да се оформя. Вихри от енергия раждат малки частици. Минават хиляди години и те се превръщат в атоми. Приблизително по същото време се появява светлина, която започна да се движи свободно в пространството.
Нова симулация показва как се е запалила светлината във Вселената (ВИДЕО)
Ако разгледаме Космоса по-подробно, като вземем предвид всички диапазони на електромагнитното излъчване, се оказва, че всъщност то излъчва радиовълни в огромни количества. Ако човешките очи можеха да ги възприемат, тогава нашата цивилизация щеше да живее в много по-ярка Вселена.
Защо в Космоса винаги е тъмно?
Физиците са намерили отговора на въпроса за тъмнината в Касмоса преди много време. Тя се крие във факта, че Земята е заобиколена от доста плътна атмосфера, състояща се от молекули кислород, водород и други газове. Те са в състояние да отразяват слънчевата светлина, действайки като милиарди миниатюрни огледала. Това е голямо количество кислород, което създава ефекта на синьо небе над главите ни.
В космическото пространство кислородът практически липсва, поне плътността му не е достатъчна, за да може светлината от най-близкия източник да се отрази от него. Колкото и силно да грее Слънцето, то винаги ще бъде заобиколено от вечен мрак. Но това се отнася само за обхвата, видим за човешкото око.
Гледайки нощното небе, човек гледа в миналото
Поглеждайки в нощното небе, можете да видите познатите ни звезди. Но всъщност в този момент сякаш гледаме в миналото.
Това може да се обясни с факта, че всъщност човек вижда светлина, отразена преди много години от много далечни обекти. Всички звезди, видими от Земята, в действителност се намират на разстояние от милиони светлинни години от нас. Съответно, колкото по-далеч е звездата, толкова по-дълго светлината от нея лети до нашата планета.
И така, видима от Земята, галактиката Андромеда се намира на разстояние 2,3 милиона светлинни години от нашата планета. А това означава, че точно толкова отразена от него светлина отива към нас. Съответно виждаме проекцията на галактиката, както е изглеждала преди 2,3 милиона години. Дори познатото Слънце, което наблюдаваме със закъснение от осем минути.
Превод: ftimes.ru
