Присъствието на Луната в нощното небе е приковавало хората от хилядолетия. Но защо Луната понякога се вижда през деня?
Понякога виждаме Луната през деня поради същата причина, поради която я виждаме през нощта – тя отразява светлината от Слънцето – и нейната близост до Земята я прави по-ярка от дневното или нощното небе. Луната е най-яркият небесен обект след Слънцето, който можем да видим.
Но Луната невинаги се вижда през деня. Това се дължи на земната атмосфера и орбиталния цикъл на нашия естествен спътник. Ако нашата планета нямаше атмосфера, Луната щеше да се вижда от Земята през цялото време. Междувременно фазите на Луната означават, че когато тя се движи между Земята и Слънцето – например по време на новолуние – към Земята е обърната тъмната страна на Луната, което я прави невидима за наблюдателите на небето, пише Live Science.
Посред бял ден
Газовите частици в земната атмосфера – главно азот и кислород – разпръскват светлината с къса дължина на вълната, като синя и виолетова светлина. Това разсейване, което включва поглъщане и повторно излъчване на светлина в различна посока, дава на Земята синьото небе.
За да бъде видима през деня, Луната трябва да преодолее разсеяната светлина от Слънцето, казва Едуард Гуинан, професор по астрономия и астрофизика в Университета във Виланова, Пенсилвания. В продължение на два или три дни около новолунието земният спътник е невидим за наблюдателите на Земята, тъй като положението му в небето означава, че разсеяната слънчева светлина засенчва Луната. Но както обикновено се случва, относителната близост на Луната до Земята (средно 384 400 километра) означава, че светлината, която отразява, изглежда по-ярка за нас от обекти, излъчващи или отразяващи светлина, които са по-далече, като звезди или други планети.
Според Гуинан звездите, които се виждат от Земята, са милиони милиарди пъти по-слаби от светлината на Слънцето и милиони пъти по-слаби от тази на Луната. Разсеяната светлина от Слънцето е толкова ярка в нашето небе, че често заглушава светлината на звездите през деня, но невинаги отразената светлина на Луната.
Тъй като Луната е по-близо до Земята, отколкото звездите, нейната повърхностна яркост е по-голяма от повърхностната яркост на небето, обяснява Гуинан, което означава, че можем лесно да я видим да свети през деня. Въпреки това видимостта на Луната през деня се влияе и от други фактори, включително сезоните, текущата лунна фаза и колко ясно е небето.
Луната се вижда през деня средно 25 дни от месеца през цялата година. Останалите пет дни са около фазата на новолуние и пълнолуние. Близо до фазата на новолунието Луната е твърде близо до Слънцето, за да бъде видяна. Когато е близо до пълнолуние, се вижда само през нощта, защото Луната изгрява при залеза и залязва при изгрева. „Единственият ден, в който не е в небето със Слънцето за известно време, е пълнолунието – обяснява Гуинан. – В този ден Слънцето залязва и след това изгрява Луната и обратното, така че това е единственият ден, в който Луната не е горе по същото време.“
Луната е над хоризонта в продължение на 12 часа на денонощие, но появата ѝ невинаги съвпада с дневните часове. През зимата, когато дните са по-къси в средните географски ширини например, времето, в което Луната може да бъде видяна през деня, е по-кратко.
Според Гуинан най-доброто време да се види Луната на дневна светлина е през първата четвърт (една седмица след новолунието) и трета четвърт (една седмица след пълнолунието). През първата четвърт нашият естествен спътник може да се види изгряващ в източното небе следобед. През третата четвърт ще се вижда сутрин, залязвайки на запад. Тези фази са най-дългите периоди, през които Луната е видима заедно със Слънцето в небето средно пет до шест часа на ден, казва астрономът.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Слънцето не е жълто! Какъв е истинският му цвят?
