Досега се смяташе, че спътникът на Плутон, или по-скоро партньорът, се е появил по същия начин като Луната на Земята: от отломките на катастрофален сблъсък с друго небесно тяло. Сега планетолозите са зачеркнали този сценарий и предлагат друг: според техните подозрения планетата джудже веднъж се е срещнала с Харон, „целунала“ го е и те временно образували едно цяло.
Плутон и Харон правят пълен оборот около общия си център на масите за едно и също време – само за 6,387 земни дни. Те са в така нареченото приливен взаимен захват: винаги са обърнати един към друг с една и съща страна, като Луната към Земята. Образно казано, те не свалят очи един от друг.
ОЩЕ: Учени разкриха тайната на "сърцето" на Плутон
Харон е точно наполовина по-малък от Плутон: диаметрите им са съответно около 1200 и 2400 километра. Тази двойка е разделена от приблизително 19 600 километра. За сравнение: Фобос лети на шест хиляди километра от повърхността на Марс, Деймос е на 21 хиляди километра, а средното разстояние между Луната и Земята е 384 хиляди километра.
Двойна система
Плутон и Харон имат интересна разлика от други примери за светове и техните спътници: техният общ център на масите не е вътре в по-голямо тяло, тоест в този случай Плутон, а извън неговите предели. Всъщност това означава, че Харон не е точно спътник на Плутон, той е повече от спътник: всъщност това е двойна система от планети джуджета и единственото нещо, което им пречи да ги наричат така, е, че Харон не е официално признат за планета джудже.
ОЩЕ: Астрономи откриха "суперкриовулкан" на Плутон
В същото време Харон е много по-тъмен от Плутон и според планетолозите съставът на скалите на повърхността е много различен от него. Всичко това поражда размишления за произхода на необичайния съюз. Общоприето е, че той е възникнал по същия сценарий, който е „одобрен“ за появата на Луната. Напомняме, че според преобладаващата версия преди четири милиарда и половина години Земята се е сблъскала с хипотетична планета с размерите на Марс и от хаоса на отломките на тази катастрофа постепенно се е образувал нашият естествен спътник.
Редица учени оспорват тази версия, а подобна картина на събитията около Плутон и Харон също буди съмнения. Изследователи от САЩ и Швейцария изясняват в статия в Nature Geoscience, че и двете тела показват подозрителна структурна цялост на скалите, което означава, че скалите са по същество „непокътнати“ или поне малко повредени.
ОЩЕ: Нито един от петте спътника на Плутон не се върти около него
Целувка между партньори
Затова учените предполагат, че всъщност Плутон не е претърпял никакво разрушително въздействие, а всичко се е случило по различен начин: след като той срещнал Харон и се сблъскал с него, само ударът не е бил силен – те само се „целунали“, временно се съединили и се получи структура под формата на един вид космически „снежен човек“, а след това, докато се въртели, небесните тела се откъснали един от друг, но не се разделили – запазили гравитационната си връзка. Според учените това е рядък пример за среща в Космоса: обикновено, когато световете се сблъскват, или поне един от тях се унищожава напълно, или веднага се разлитат в различни посоки.
ОЩЕ: Учени обясниха кървавочервения цвят на Харон, спътника на Плутон
Jcpag2012 / Pluto: Pat Rawlings Charon: NASA / Wikimedia Commons
Ако тази версия е вярна, тя улеснява задачата с обяснението на друго дългогодишно подозрение: че под повърхността на Плутон някога е имало или дори все още съществува океан, тоест вода в течно състояние. Някои характеристики на планетата джудже предполагат такива мисли: например наличието на криовулкани. Но досега като възможен източник на вътрешна топлина за това можеше да се счита само разпадането на радиоактивни вещества. Сега новата версия на срещата с Харон предполага, че нагряването на Плутон може да е било причинено от приливни сили от взаимодействие с неговия партньор.
