С подновените усилия за изследване на Космоса и развитието на комерсиалната космонавтика расте усещането, че миграцията на човечеството в Космоса е близо, дори неизбежно. Авторите на ново изследване обаче са стигнали до извода, че условията, които са се развили за поддържане на живота на Земята и които не се срещат никъде другаде в Слънчевата система, може да са това, което възпира нашата експанзия в Космоса. Статия, описваща изследването, е публикувана във Frontiers in Astronomy and Space Science.
Поддръжниците на идеята, че колонизацията на други планети е неизбежна, твърдят, че желанието за миграция и изследване на „нови хоризонти“ е част от човешката природа. Освен това много учени и защитници на космическата колонизация, от Стивън Хокинг и Робърт Зубрин до Илон Мъск, са подчертавали, че трансформацията на цивилизацията в междупланетна е единствената дългосрочна защита срещу измиране.
В същото време ние сме свързани с планетата Земя с около 4 милиарда години еволюция. Човекът като вид е твърде силно адаптиран към гравитацията, количеството топлина и светлина, налягането, магнитно поле и други условия, които съществуват именно на Земята. Наличието на тези условия ще определи границите на растежа на човешката цивилизация в Космоса.
Особеност на земните екосистеми и нашата планета като цяло е способността за самовъзстановяване и самоподдържане, независимо от всички катаклизми. На други планети създаването на такива самовъзстановяващи се системи, подходящи за живота на човека, е, меко казано, нелека задача. Дори ако е възможно да се създадат поне относително подходящи условия на други планети, те ще трябва постоянно да се поддържат с помощта на транспортна връзка със Земята.
В статията се доказва, че настоящите животоподдържащи системи, използвани за краткосрочни космически полети, не могат да поддържат дългосрочни бази на Луната, Марс и т.н. Това ще изисква биорегенеративна животоподдържаща система, която може да се самообновява с времето. В резултат авторите стигат до старата идея за необходимостта от поне частично тераформиране на други планети, ако човек иска поне малко да се закрепи върху тях. Тоест изкуственото създаване на „екосфера“, наподобяваща Земята. А на този етап от развитието на науката и технологиите това е нещо от сферата на фантастиката.
Учените откриха нови източници на вода на Луната
В противен случай извънземната база ще загине поради десетки възможни причини. Всичко това прави изграждането на човешко селище извън Земята много по-трудно от изграждането на купол и внасянето на семена и торове. В същото време, колкото по-далеч е селището от Земята, толкова по-самостоятелно трябва да бъде, но и толкова по-трудно ще бъде то да си е самодостатъчно.
Даденото изследване се различава по това, че използва количествени методи за измерване на устойчивостта. Това може да позволи да се изчисли вероятността за дългосрочен успех за мисии, предназначени за Луната, Марс и други места.
Страничен ефект е възможно решение на парадокса на Ферми: „Теорията предполага, че други форми на живот във Вселената вероятно се развиват в зависимост от техните родни планети и звезди. Ако хората са ограничени в това колко далеч могат да пътешестват в Космоса, то и други форми на живот имат същите ограничения. По такъв начин теорията дава истинска научна основа за отговора защо „те“ все още не са ни посетили“.
Защо Меркурий е толкова странен?
Впрочем тези изводи се съгласуват с плана на НАСА за устойчиво изследване и усвояване на Луната (публикуван през 2020 г.), който е в основата на програмата „Артемида“. Дългосрочната цел е да се създаде програма за „устойчиво изследване на Луната“, която ще доведе до създаването на среда за обитаване и орбитална космическа станция.
