Тънката атмосфера на Меркурий съществува благодарение на това, че първата планета в Слънчевата система редовно си "краде" газ от прелитащата до нея комета Енке.
Опашката на кометата бомбардира Меркурий с поток от множество частици прах, разказали учените на поредната Планетологична конференция DPS.
"И преди знаехме, че сблъсъците на частици прах от Космоса с повърхността на планетите са играли важна роля във формирането на техните екзосфери. Но не знаехме колко голяма роля частиците прах от кометите са играли в тяхното запълване в сравнение със зодиакалния прах", казва Розмари Килен (Rosemary Killen) от Центъра за космически полети Годард на НАСА.
Килен и колегите ѝ изяснили как е възникнала тънката въздушна обвивка на Меркурий, като изучили данните, събрани от сондата MESSENGER, която разкривала тайните на първата планета в Слънчевата система през последните четири години.
На борда на сондата имало няколко научни уреда, позволяващи да се изучи как се променя съставът на атмосферата на Меркурий през 88-дневното му пътешествие около Слънцето. Тези инструменти разкрили необичайни колебания в концентрацията на редица елементи, по-конкретно калций.
Тези изменения първоначално се асоциирали с това, че Меркурий, както и всички останали планети от Слънчевата система, периодично пресича така наречения зодиакален облак прах. Той представлява голямо струпване на раздробени астероиди и микрочастици материя, протегнали се във вид на своеобразна "палачинка" по плоскостта на еклиптиката (въображаема повърхност, по която Земята се движи около Слънцето).
Както смятали учените, измененията в концентрацията на калция и други елементи са протичали поради това, че атмосферата на Меркурий е поглъщала част от частиците от зодиакалния облак, когато планетата е прелитала през него. Но когато Килен и колегите ѝ съпоставили положението на Меркурий на орбита и колебанията в дела на елементите, ги очаквала изненада – пикът на тяхната концентрация не съвпадал с момента, когато планетата пресичала плоскостта на еклиптиката.
Максималните концентрации на калций и други елементи се наблюдавали значително по-късно – когато Меркурий се сближавал със Слънцето на минимално разстояние. Това навело учените на мисълта, че източник на праха може да е друг обект, който често попадал в обектива на камерата на MESSENGER – кометата Енке.
Тази комета, открита през 1783 година от немския астроном Йохан Енке, на всеки три години се сближава на опасно разстояние до Слънцето, в резултат на което нейната кома – светещата прахова опашка – се разраства до големи размери. Този голям, но плътен газово-прахов шлейф взаимодейства със слънчевия вятър, като се огъва и мени под налягането на газа и ускорените частици, изхвърляни от Слънцето.
Част от тази опашка се "откъсва" от кометата и формира "пътека" от прах по цялата ѝ орбита в близките до Слънцето части, през които периодично минава Меркурий.
Благодарение на това атмосферата на Меркурий изглежда така, както се е представила пред нас през 2011 година, когато към първата планета от Слънчевата система се е присъединила сондата MESSENGER, заключават учените.
