Ферми за човешки органи в Космоса, рафинерии на Луната, орбитални станции за производство на фиброоптични кабели, бази за добив на полезни изкопаеми от астероиди и с още много нови начинания финансовият капитал може да се превърне отново в промишлен, убеден е докторантът от БАН Борис Манов. Продължавайки тезата на доц. Георги Чанков от УНСС, че коронавирусът прикри катастрофата на неолибералния капитализъм, Манов представи позитивна картина как неолиберализмът и финансовият капитал могат да оцелеят: "В нашата затворена земна икономическа система това е невъзможно, защото както ресурсите са ограничени, така и населението се умножава и трябва да потърсим дом някъде другаде във Вселената“.
Комерсиализацията на Космоса
Най-важното нещо за преодоляване на орбитата е цената за изстрелване на ракета. Между 1970-та и 2000 година изстрелването на еднокилограмов товар на американска ракета струва около 18 500 долара, има и до 54 000 долара, например товарите, изстрелвани с Чалънджър и Дискавъри. В момента Илън Мъск изстрелва еднокилограмовите товари за 2700 долара – значително по-евтино, благодарение на неговата ракета за многократна употреба „Фалкън-9“ (Falcon 9). „Иновативността в частния сектор безпрецедентно пак показва своята ефективност пред държавния“, коментира докторантът.
Освен Мъск редица други компании работят по модели на ракети за многократна употреба, които ще направят комерсиализацията на Космоса възможна в близките години, добави той.
Нормативната база
През 2017 г. американският Конгрес прие единодушно нов разрешителен закон за преход към комерсиализацията на Космоса. Законът създава правна и законодателна рамка за частните космически фирми и тяхната роля в развитието на космическата икономика и инфраструктура, както и за бъдещите предприятия, посочи Манов, който е докторантът в Института за държавата и правото към БАН.
Той съобщи, че за последните 10 години, космическата икономика се е увеличила два пъти - от 200 на 400 милиарда долара. Концентрирана е най-вече в сателитната индустрия и в ракетната. НАСА цели да се отдръпне от ниската земна орбита, за да се концентрира върху по-далечни мисии – Юпитер, Плутон, може би и извън Слънчевата система.
Космическо копаене
Ако успеем да улесним достъпа до Космоса, много други космически начинания ще бъдат предприети, отбеляза Манов и посочи като една от най-перспективните такива сфери добивът на полезни изкопаеми от други небесни тела като луни и астероиди.
„Космическото копаене ще ни набави нужните ресурси за по-нататъшна експанзия в по-дълбокия Космос. Разбира се, не може да връщаме ресурсите на Земята, защото това ще отнема твърде много енергия. По-скоро ще използваме ресурсите, които вече са в Космоса, за да създаваме други структури, станции или колонии – просто ще го правим на място“, поясни той.
Някои астероиди вече имат определена стойност, въз основа на структурния анализ, проведен от различни агенции за съдържанието на самите небесни тела. Като примери Манов посочи Астероидът „Бену“ (101955 Bennu), който се оценява на 669 милиона долара, астероидът „Рюгу“ (162173 Ryugu), от който японците с мисията Хаябуса-2 успяха да вземат проби се твърди, че струва 82 милиарда долара; астероидът „Давида“ (511 Davida) е оценяван на 100 трилиона долара.
Има други астероиди, чиято стойност е с още 6 нули след 100-те трилиона. В зависимост от структурата на астероида какво съдържа като ценни материали стойността варира. „16 Психея“ (16 Psyche), който се намира между Марс и Юпитер, е оценен на 700 квинтилиона долара. По информация на Bloomberg, минералите, съдържащи се в този астероид са на стойност достатъчна, за да дадат на всички жители на планетата по 93 милиарда долара.
Водородни станции
За да бъдат снабдени с енергия космическите начинания, трябва да се научим да преработваме водород и различни видове източници на енергия, които са открити в Космоса и да успеем да създадем инфраструктура, която да позволява презареждане на ракетите, без нуждата от кацане обратно на Земята. Орбитални станции, енергийни станции, както и рафинерии на Луната за Тритий (изотоп на водорода, рядко срещан на земята, в изобилие на Луната) са само някои от нещата, които биха позволили по-бързата експанзия от ниската към лунната орбита и към Марс, посочи още Манов.
Той съобщи, че в американски доклад учените показват, че ако един луксозен хотел в Лас Вегас струва 4 милиарда долара, за същата цена може да се направи водородна станция на Луната, която ще има възвръщаемост от 2.4 милиарда долара обратно на година.
„Проблемът не е толкова технически или финансов, колкото в капацитета - няма нито една организация или компания в света, която да може сама да предприеме начинанието в момента, което не значи, че няма да го видим в близките години“, коментира Манов.
Ферми за органи
Космическото производство и индустриите, които ще бъде качени в орбита ще окажат положителен екологичен ефект за Земята – изнасянето на производства извън атмосферата ще намали драстично остатъчните химикали и газове от преработката на продукти, отбеляза докторантът и изтъкна, че освен това, нулевата гравитация създава уникални условия за създаване на нови методи, материи и продукти. "Двата най-често давани примери в това отношение са фиброоптичните кабели и възможността за създаване на човешки органи със сложни тъкани на различни нива.
„Компанията, която се занимава с произвеждането на органи се казва Текшот (Techshot). До момента на Земята те са успели да създадат неща от хрущял като нос и ухо, които не са сложни тъкани. Когато говорим за сърце или бял дроб, черен дроб, бъбрек – нещо много по-сложно, направата им на Земята, при наличието на гравитация е много по-трудна“, посочи Манов. Според него, ако се измисли камера, в която да се създават човешки клетки и органи, примерно на Международната космическа станция (МКС), ще е огромен успех. „Няма да има чакане за трансплантация на органи и няма да се налага органите да идват от други хора, които да трябва да ги дават“, изтъкна Манов.
За производството на фиброоптични кабели в Космоса той поясни, че когато се правят при нулева гравитация има по-малка кристализация в структурата им и затова, когато минава информацията по самия кабел, на много по-малко места би се отблъснала и се създава по-голям прозорец на предаване на информация, т.е. фиброоптичните кабели, създадени при нулева гравитация са много по-добри от създадените тук на Земята.
"Адидас" (Adidas) и "Гудиар" (Goodyear) също изпробват материали в Космоса - имат експерименти с гума и дунапрен на борда на МКС и целят да видят какви различни свойства могат да извлекат от тях, добави Манов.
Космически разходки
Космическият туризъм ще отвори многобройни ниши за попълване в космическата икономика, убеден е докторантът. Частни полети до високата земна орбита би трябвало да са реалност до година и половина. Virgin Galactic вече има 600 продадени билета на хора – звезди като Леонардо ди Каприо, Брад Пит … Цената на билета е около 250 000 долара, посочи още докторантът.
Конкурент на Ричард Брансън с неговия Virgin Galactic, естествено, е Джеф Безос с неговата нова ракета Ню Глен (New Glenn), която също тази година трябва за първи път да полети, отбеляза още Манов.
Очакванията за 2021-ва
Освен Virgin Galactic и New Glenn ще видим новата ракета на Европейския съюз „Ариан 6“ (Ariane 6), както и новата ракета „Вулкан“ (Vulcan), произведена от ULA (United Launch Alliance) - Boeing и Lockheed Martin в едно предприятие, ще видим и още тестове на Starship – ракетата на Илън Мъск, която трябва да стигне до Марс, както и кацането на трите мисии за Марс, които бяха изстреляни 2020 година – китайската, американската и на Обединените арабски емирства, посочи Манов. Очаква се да бъде изстрелян и първият модул на Китайската космическа станция „Тянгун“. Друго голямо събитие, което очакваме е изстрелването на новия телескоп „Джеймс Уеб“ (James Webb Space Telescope или JWST), който би трябвало да бъде 100 пъти по-силен от Хъбъл. „Европейската космическа агенция, НАСА и Канадската космическа агенция го произвеждат вече 10 години, много пари са вложени и всички очакват с нетърпение новия телескоп“, отбеляза Манов. Очакваме още мисии до Луната, очакваме руснаците да се върнат на Луната с тяхната мисия ЛУНА 25 и да започнат евентуална експанзия с ЛУНА 26 – 7 – 8, изкуствен лунен спътник, луноход и лунна станция евентуално до 2030 година и не на последно място очакваме и Том Круз да снима филм на МКС, добави докторантът.
Автор: Ива Иванова
Още: Коронавирусът прикри катастрофата на неолибералния капитализъм;
Човечеството не си е свършило работата на Земята, за да бъде погубена с политически инструментариум
