Трима китайски астронавти се завърнаха на Земята днес, след като изпълниха най-дългата мисия в страната с екипаж, най-новото постижение в стремежа на Пекин да се превърне в голяма космическа сила.
Капсулата с триото разгърна парашута си и кацна в пустинята Гоби в 13:34 ч. местно време.
Екипажът на космическия кораб „Шънджоу-12“ е в добро здраве, се казва в съобщение на Китайската космическа агенция с пилотирана авиация (CMSA).
„Първата пилотирана мисия до (китайската) космическа станция е с пълен успех“, се казва в него.
Тайконавтите, както са известни китайските астронавти, ще преминат 14-дневна карантина, преди да могат да се приберат у дома, "защото имунната им система може да е отслабнала след дългата мисия", каза Хуан Вайфен, главен дизайнер на китайския космически проект пред CCTV, цитиран от БГНЕС.
Мисията е част от силно популяризираната космическа програма на Китай, която вече е реализира кацането на марсоход на Марс и изпращането на сонди на Луната.
Стартирането на първата мисия на Пекин с екипаж от близо пет години съвпадна със 100-годишнината на управляващата Комунистическа партия на 1 юли и беше връхната точка на мащабна пропагандна кампания.
Екипажът остана 90 дни на космическата станция Tiangong, провеждайки разходки в космоса и научни експерименти.
"Успешното завършване на мисията проправя пътя за бъдещи редовни мисии и използване на (китайската космическа) станция", каза Чен Лан, независим анализатор в GoTaikonauts, специализирана в космическата програма на Китай.
Tiangong, което означава "небесен дворец", се очаква да работи поне 10 години.
Китайската космическа агенция планира общо 11 изстрелвания преди края на следващата година, включително още три мисии с екипаж, които ще доставят два лабораторни модула за разширяване на 70-тонната станция.
През последните години Китай вля милиарди долари в своята ръководена от военните космическа програма, докато се опитва да настигне САЩ и Русия.
Космическите амбиции на Пекин бяха подхранени отчасти от забраната на САЩ за астронавтите им на Международната космическа станция, сътрудничество между САЩ, Русия, Канада, Европа и Япония.
МКС трябва да спре да функционира след 2024 г., въпреки че НАСА заяви, че потенциално може да остане функционална след 2028 г.
„В сравнение със САЩ, Китай все още изостава от техническа гледна точка“, каза Джонатан Макдауъл, астроном от Харвардския център за астрофизика пред АФП.
"Основното водещо място на САЩ в космическите полети е в цялостния опит", каза той. "Например две космически разходки на МКС не са същите като стотици космически изходи. Количеството има значение."
