Международен екип астрофизици са изучили Астероидния пояс, който се намира между Марс и Юпитер, и са стигнали до извода, че големите астероиди за времето на съществуване на Слънчевата система са претърпели повече от 100 трилиона сблъсъка. Статията на учените е публикувана в изданието Astrophysical Journal.
Изследователите са изучили процесите на сблъсъци на астероидите въз основа на лабораторни експерименти и компютърни симулации.
Учените са разгледали небесни тела с размери от 70 до 268-536 километра – долната граница е била взета въз основа на това, че астероидът за цялото съществуване на Слънчевата система при сблъсък трябва да съхрани не по-малко от половината от своята първоначална маса.
В качеството на малки обекти, които "атакуват" по-големите, учените са разгледали астероиди с размер от 10 сантиметра до 22 километра, тъй като по-малки обекти не биха могли да съществуват в Астероидния пояс достатъчно дълго, а по-големи биха породили прекалено големи кратери.
Като изучили разпределението на обектите в Астероидния пояс по размери, орбитални резонанси и скорост, учените са стигнали до извода, че астероид с радиус около 100 километра се сблъсква с небесни тела с радиус от 10 сантиметра до 22 километра около 10^14 пъти за 4,5 милиарда години.
Учените са използвали моделиране, за да възпроизведат последствията от сблъсъците на астероидите с други обекти. Полученият теоретичен модел на разпределянето на кратерите на повърхността на 100-километрово тяло бил сравнен с реалната повърхност на астероида Лутеция, който има сходен размер.
Моделът на астрофизиците подсказва, че астероидът, в резултат на сблъсъци с големи обекти, трябва да е покрит с вдлъбнатини и възвишения, а отлаганията от прах и отломки (реголит), получени в хода на този процес, трябва да достигат дълбочина до няколко километра.
Нееднородностите на повърхността на астероида Лутеция потвърждават теоретичните предсказания на учените, а кратер с дълбочина 55 километра позволява да се изчисли дълбочината на реголитния слой – тя е около четири километра.
"Това изследване е важно за разбирането на физиката на процеса, а също за определяне на последствията от сблъсъци с небесни тела, които имат различен размер и различни скорости", коментира един от авторите.
Освен това изследователите, въз основа на собствения си модел, смятат, че хондритите, най-разпространената група метеорити, произхождат не от големи и покрити с дебел слой реголит небесни тела, а от по-малки астероиди, които не притежават такъв слой.
Предположението на учените може да се провери след изпълнението на мисията на автоматичната междупланетна станция Hayabusa 2, предназначена за доставка на образци грунт от астероид от клас С.
Астероидът (21)Лутеция има дължина 121 километра и според различни учени представлява древна "минипланета". Снимки на астероида, които позволяват детайлното му изучаване, са получени от сондата "Розета" през юли 2010 година.
