Индия започна обратното броене за най-амбициозния си космически проект - изстрелването във вторник в 14:38 чasa по Гринуич на сонда, която ще анализира Марс, предадоха ДПА и Франс прес, цитирани от БТА.
След провала през 2011 г. на първата марсианска мисия на Китай, големия съперник на Индия, Делхи сега ще се опита да напише историята, като стане първата азиатска страна, която ще успее да достигне Червената планета, намираща се на над 200 милиона километра от Земята.
Делхи се надява да постигне това с помощта на 1,3-тонния спътник Марс орбитър, който ще бъде изстрелян с помощта на 350-тонна ракета от базата Шрихарикота, в Бенгалския залив във вторник.
Сондата е оборудвана с датчици, които ще трябва да уловят наличието на метан в атмосферата на Марс, което би потвърдило хипотезите за форми на примитивен живот на Червената планета, която е имала условия близки до тези на Земята.
Успех на мисията на Индийската организация за космически изследвания ще бъде повод за голяма гордост за 1,2-милиардната страна, която през 2008 г. осъществи мисия до Луната, спомогнала за откриването на наличието на вода там.
Любопитното е, че марсианската мисия на Делхи е нискобюджетна. Страната, известна с най-евтината кола в света, се налага като иноватор в сферата на нискобюджетните изобретения. Марсианската мисия ще струва на бюджета на Делхи 4,5 милиарда рупии или 55 милиона долара и е замислена според индийския принцип: "Оправяй се по възможно най-евтиния начин". Ето защо ракетата, която ще изстреля Марс обритър, е прекалено "немощна" за мисията, но инженерите, стоящи зад проекта, са решили тя да се върти около Земята един месец, за да набере достатъчно скорост и да избяга от земната гравитация.
На индийски името на сондата се нарича Мангалиян, което на хинди означава марсиански двигател или марсианско превозно средство.
Очаква се сондата да стигне Червената планета до 280-300 дни.
В света досега е имало 51 марсиански мисии, от които 21 са били успешни. НАСА ще изстреля на 18 ноември сондата "Мавен", която ще анализира най-горния атмосферен слой на Червената планета и ще се опита да разбере причините за изчезването на голяма част от
атмосферата й.
През 2012 г. на Марс пристигна роботизираната лаборатория Кюриосити на НАСА, която има 10 инструмента и която за първи път установи, че Марс е била благоприятна за микробен живот в далечното си минало.
Космически планове на Индия включват за втора лунна мисия през 2016-2017 г.
