Данните от прелитане на метеорит, взривил се над Тихия океан през 2017 г., сочат неговата извънслънчева природа. Може би това е бил фрагмент, останал от експлозията на далечна свръхнова: богат на тежки елементи и свръхтвърд "междузвезден снаряд".
Навлизайки в атмосферата с голяма скорост, малките небесни тела бързо се нагорещяват и започват да светят ярко, като повечето от тях се разпръскват на малки частици, преди да достигнат повърхността на Земята. Понякога полетът и експлозията на такива болиди може да бъдат регистрирани с различни средства за наблюдение и това дава на учените информация, която им позволява да оценят траекторията, скоростта и други свойства на разпадащото се небесно тяло.
Един от тези обекти бил забелязан от радарите на Министерството на отбраната на САЩ през 2014 г. близо до Папуа Нова Гвинея. Няколко години по-късно астрофизиците от Харвард Амир Сирадж и Ави Льоб установиха, че траекторията и скоростта на това тяло сочат, че то е прилетяло отвъд пределите на Слънчевата система. За това може да говори и рекордната здравина на материала, от който се състоял метеоритът: по оценки на учените тя е била около 20 пъти по-висока от тази на обикновените каменни метеорити и два пъти по-висока, отколкото на железните. По-късно изчисленията на Сирадж и Льоб бяха потвърдени от експертите на Космическото командване на САЩ.
Льоб възнамерява да вади с магнит от океана този обект, за който дори твърди, че е отломка от извънземен космически кораб. Намерението му да предприеме такава мисия дори озадачи експертите.
В новата си статия двамата учени представят друг подобен обект, който може да има извънслънчев произход – Междузвезден метеор 2 (Interstellar Meteor 2, IM2). Той бил регистриран край бреговете на Португалия през март 2017 г. Както необичайно високата скорост (близо 37 km/s), така и траекторията на падане отличавали IM2 от обикновените метеорити, което показва възможния му произход извън Слънчевата система.
Според изчисленията здравината на материала, от който се състоял IM2, също е изключителна; по този показател той се нарежда на трето място сред всички известни метеорити. Сирадж и Льоб са сигурни, че това не е просто съвпадение. Статията им е представена в онлайн библиотеката за препринт arXiv.
„Нямаме достатъчно статистика, за да разберем колко по-твърди от слънчевите трябва да бъдат междузвездните обекти – казва Амир Сирадж. – Но шансовете два от тези обекти случайно да попаднат в Топ 3 от 273 са едно на десет хиляди.“ „За нас това означава, че източникът на произход на това тяло се отличава съществено от планетни системи от типа на Слънчевата“, добавя проф. Льоб.
Авторите предлагат няколко хипотези за произхода на IM2. По-специално това може да е фрагмент, създаден от взрив на далечна свръхнова. И разбира се, учените не отхвърлят идеята за изкуствения произход на свръхтвърдия метеорит. Ави Льоб е широко известен с подобни идеи, доста екстравагантни за консервативната част от научната общност. По-рано именно той предположи, че и междузвездният астероид Оумуамуа, който премина през вътрешната част на Слънчевата система преди няколко години, може да е сонда на извънземна цивилизация.
Буквално преди дни около междузвездния обект Оумуамуа се разгоря нов скандал.
