Руски физици са установили, че съществуването на левитиращи прахови натрупвания от видимата страна на Луната е свързано с продължителността на лунния ден и взаимодействията между магнитното поле на Земята и електрически заредените частици материя. Статия с описание на изследването е публикувана от научното списание Physics of Plasmas, съобщава ТАСС.
„Сега се планират мисиите „Луна-25“ и „Луна-27“, те ще изследват свойствата на прахта и прашната плазма до повърхността на Луната. За техния успех са необходими предварителни изследвания. По-конкретно обяснихме как се пренася прахта над лунната повърхност с отчитане на влиянието на магнитните полета в опашката на земната магнитосфера“, разказва Сергей Попел, професор във Висшето училище по икономика на Националния изследователски университет.
Повърхността на Луната и много други спътници на планетите от Слънчевата система, включително Фобос и Деймос, е покрита с тънък слой прах, който представлява останки от микрометеорити и малки астероиди. Учените предполагат, че тези частици представляват опасност както за здравето на участниците в експедиции до тези светове, така и за работата на електронните устройства на системите за кацане.
Ракетата, която лети към Луната, стана още по-загадъчна – не била на Китай
Както обясняват Попел и колегите му, тази опасност се дължи на факта, че прахта на Луната и спътниците на Марс периодично се откъсва от повърхността им, придобива електрически заряд и започва да левитира над повърхността на планетата. В резултат на това тя често ще се „прилепва“ към корпусите на космическите кораби и към скафандрите на астронавтите. Следи от съществуването на тези опасни частици могат да се видят в много снимки на "лунни залези", където можете да забележи светеща пелена, разположена до хоризонта на луната.
Загадката на лунната прах
Физиците отдавна се интересуват как се образуват такива облаци от заредени прахови частици и какви физически принципи управляват техните миграции. Руските учени получили отговор на този въпрос в по време на изучаването на това, как движението на праховите частици се влияе от две противоположно действащи физически явления – гравитацията на Луната и магнитното поле на Земята.
Първата сила кара частиците прах постепенно да падат върху Луната, а втората допринася за придобиването на електрически заряд и ги кара да се издигат на височина от няколко метра от повърхността на естествения земен спътник. В миналото учените смятаха, че комбинираният ефект на двете явления върху частиците лунна прах ще ги накара да се колебаят в пространството, но в действителност облаците от лунна прах най-често левитират, висят на една и съща височина и не се движат нагоре-надолу.
Открит е нов обитател на Слънчевата система зад орбитата на Нептун
Попел и колегите му изяснили, че съществуването на левитиращи струпвания от прах на Луната е свързано с два фактора – дългата продължителност на лунния ден, който продължава около 15 земни дни, а също и с особени взаимодействия между заредените прахови частици и "магнитната опашка" на Земята. Благодарение на нейното действие облаците от левитиращ прах могат да съществуват практически във всички области на видимото полукълбо на Луната, а не само в някои нейни ъгълчета.
Интересното е, че изчисленията на руските учени показват, че левитиращите прахови облаци не могат да съществуват на повърхността на луните на Марс, тъй като денят върху тях трае по-малко от времето, необходимо за затихване на трептенията, които се генерират от действието на привличането на Фобос и Деймос върху заредените частици прах. Тези различия в поведението на Луната и естествените спътници на Марс е необходимо да се вземат предвид при подготовката на пилотирани и роботизирани мисии, заключават учените.
