Как ми омръзнаха празните думи, лепващи етикети или служещи като вид обида към онзи, чуждия. Затова направих топ 7 на онези думи или по-скоро анти-думи, чиято употреба има никакъв или негативен ефект. Част от тези слова се използват основно извън контекст или като заучено клише, което отдавна е загубило силата на истинското си значение.
Религия… Сякаш тази дума е създадена, за да отблъсква хората от вярата и да всява страх, смут, омраза, подигравка към другия/чуждия/сектанта. Колко е трудно да се каже открито „Аз вярвам” без религията да те сложи под общия знаменател и да те уплаши. Днес изразът „религиозен човек“ се е превърнал в най-чиста форма обида.
Репутация… още по-заробваща дума и от религията. Това е изкуството да живееш за другите: за тяхното одобрение и признание. Репутацията е онази движеща сила, която кара хората да прикриват истинското си мнение и грешките си, да не отстояват каузите, в които вярват, когато това е срещу мейнстрим течението, а да живеят в покорен конформизъм. А къде отиде силата на характера и способността както да правим грешки, така и да ги поправяме? И да не бъдем окачествявани според миналите си гафове? Да можем да защитаваме позицията си, дори когато тълпата върви в противоположната от нас посока?
Съвет… това, което всеки обича да ти дава и никой не обича да му дават. Защото да се поставиш на мястото на другия е почти (направо) невъзможно. А и доколко е полезно да „съветваш” някого да направи/не направи нещо е под въпрос. Носенето на отговорност със сигурност не е отличителната ни национална черта, но защо да не се опита всеки сам да си взима решения и да си носи последиците от тях? Като не ти искат съвета, не си го натрапвай, моля. Нямаш всичките парченца от пъзела, виждаш историята едностранчиво, не си обективен. Много често способността да изслушаш отсрещната страна и да проявиш емпатия е в пъти по-полезно от един клиширан съвет, поднесен с нотка на горчива осъдителност.
Съжалявам… Най-безплодната дума в речника на всеки един език. Това е онази паразитна дума, която казваме, когато сме оплескали нещата, само защото няма какво друго да направим. Вземи една порцеланова чаша, издигни я високо в ръката си, дай ѝ начална скорост и я удари в дървения под. Сега кажи „Съжалявам” на чашата. Това помага ли? Надали. Защото действията, а не думите имат тежест. Те са белег както за истинското разкаяние, така и за истинската вяра, която без дела е мъртва… както порцелановата чаша, която преди малко ти счупи.
Бъди като другите… Ако има словосъчетание, което да изразява на 100% конформизъм, примирение, нежелание за промяна, то това е то. Унифициране. Липса на индивидуалност. Стаден синдром. Да, това не е хайку, а безглаголното блато, в което всеки се опитва да имитира другите, за да не се провали. Невъзможността да се оценят качествата и разнородните таланти на индивида е нещо страшно обезпокоително. И всеки път когато се огледам около мен искам да си спомням думите на Исус към апостол Петър, който любопитстваше относно апостол Йоан: “…тебе що ти е? Ти върви след Мене.” (Йоан 21:22Б) Сравняването с другите никога не е допринесло за нещо добро, а напротив – извор е на съперничество, злоба, завист, недоволство, роптаене. Аз не мога да съм като другите, защото съм си аз – с моите качества и недостатъци. Щом Исус каза на Петър да не гледа и да не се сравнява с апостол Йоан, защо аз постоянно трябва да бъда сравнявана с другите около мен, да се опитвам да пасна на чуждите стандарти? “Thinking outside of the box” („мисли извън очертаните рамки”) е един от моите любими идиоми, който буквално означава да мислим извън „кутията”. Тази кутия, в която често пъти околните се опитват да ме натъпкат, но, уви, аз никога не се побирам там. А и няма нужда. Защото както написах, „бъди като другите” за мен е анти-израз.
Джендър… Джендъре, джендъре, как успя за нула време да станеш анти-дума? Ти дори не си българче, а си чуждица. Но, въпреки че много хора не те искат и не те харесват, ти успя да разделиш цяло едно правителство, но да обединиш един народ срещу джендър идеологията. Народ, който не иска трети пол и джендър обучение в училищата, а се застъпва за традиционните ценности като християнска вяра, семейство, дом, защитена училищна среда (За повече: Ратифициране на Библията от първия и втория пол в България)
Ама, живеем в 21-ви век!… Това е една „любима моя фраза“. По принцип се използва от „свободомислещи“ хора, които оспорват традиционните ценности. Не, това не са ядрени физици или учени в сферата на новите технологии и разработките на иновативни медикаменти в борбата с тежките болести. Това по принцип са лица, които в най-голямата си степен не са запознати със световната история. Защото ако бяха запознати, нямаше да твърдят, че хомосексуализмът сега за първи път е на мода или свободата да убиваш човешки същества, които според теб не са хора, е откритие на новия век – личности като Хитлер, Сталин, Ленин, Мусолини, Mао Дзедун, т.н. биха се засегнали, че им се отнемат „заслуги“ към човечеството (Повече съм писала в публикацията АБОРТИ(ТЕ)…или Холокоста на неродените деца).
Тези са само малка част от анти-думите, които могат да се подредят в речник. А всички останали, които скоро ще се нароят в нашата българска реч, ще бъдат включени в продължение на този текст.
