Тези дни ми стана едно оптимистично – първо, на международно ниво, защото отново си спомнихме за оцелелите евреи след Холокоста и второ, на национално ниво, защото някои хора се борят ревностно, за да спрат насилието над жени и деца. Дали пък обществото ни току-виж не тръгне в правилна посока? Дали всички тези радетели в борбата за равенство и мир, заклеймяващи агресията над беззащитните и издевателствата над различните от нас, няма да направят нещо за най-уязвимата социална група в обществото? Не, не говоря за жените. Дори не споменавам и малките дечица. Има една още по незащитена от тях общност – общността на неродените бебета.
Пак ще си позволя да цитирам папа Йоан Павел II, защото неговото изказване е ключово по темата за абортите: „За едно общество ще бъде съдено на базата на това как третира най-слабите си членове". Ако съдим за нашия социум по това как третира неродените деца, ще трябва да се ужасим от черната статистика: над 100 000 аборта на година се правят у нас по информация на НОВА ТВ от изминалата календарна година. Това означава по 250 убити ембриона на ден. Или за 50 години назад в България са извършени над 5 млн. аборта. За сравнение в САЩ за 2014 г. са направени 652 639 легални аборта. Страшничко е как такава малка по територия и по население държава като България прави само 6 пъти по-малко на брой убийства на ембриони от САЩ.
Друга интересна тенденция, която се наблюдава (повече в чужбина, но и при нас може да дойде скоро) са абортите, направени по полов признак. Става въпрос за умъртвяване на ембриона в утробата на майката, когато той не е в желан от нея (или от партньора ѝ) пол. Нека да ви просветя с един модерен термин, който може в скоро време да е обект на дискусия у нас: джендър селектиран аборт. Така се нарича процедурата, в която може да премахнете ембрион от женски пол, защото искате момченце, а не момиченце. Според статистика на ООН около 100 млн. момичета липсват от картата на света. По-голямата част от тях са абортирани, само защото не са от мъжки пол. Много ми се иска тук всички защитници на ратифицирането на Истанбулската конвенция да се обединят яростно срещу джендър селектирания аборт и абортът като цяло. Ако това се случи, ще е прекрасно, макар и да е малко вероятно. Защото за поддръжниците на джендър обучението в училищата, темата за абортите е извън сферата "да се направим на модерно мислещи европейци". Точно обратното – Европа ще ни помисли за задръстени ако застанем твърдо срещу убийството на беззащитни, неродени дечица.
Тъй като достатъчно съм се сблъсквала с върли защитници на абортите, вече доста добре съм запаметила тяхната гледна точка. Общността "За" абортите защитава правото на жената да прави каквото си иска с нейното тялото. Друг аргумент е, че жените не могат да раждат по 15 бебета, а ембрионът не е човек. Силен коз е и твърдението, че много жертви не искат бебе от изнасилвача си. Но едно престъпление не компенсира друго такова. Едно убийство не премахва изнасилването, защото всеки живот е дар от Бога. И ако изнасилената жена няма легално право да убие насилника си, защо тогава тя да има право да убие беззащитното бебе, продукт на престъпната дейност?
Върлите активисти "Против" абортите, от които моя милост е неизменна част, виждат нещата много по-различно и имат отговор (макар и семпъл) защо няма никога да си сменят позицията. И дори ще убеждават ревностно жените да не убиват новородените си бебета. ТЕ(бебетата) са беззащитни и нямат свой глас. Кой ще ги закриля?
В основата на моята християнска вяра стои един съвършен Бог, който обича своето творение. Още на цар Давид му е било ясно, че ембрионът в утробата е човек:
"Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог." (Пс. 22:9-10)
Защо сега в XXIви век считаме една бактерия за живот на чужда планета, а цяло, съвършено създадено човече в утробата на майката за нищо? Най-силният аргумент срещу правото на жените да владеят изцяло своето тяло е, че ембрионът просто не е част от тяхното тяло. Той е самостоятелен живот. Ако една жена не иска 15 бебета, просто да вземе превантивни мерки срещу това, нали сме XXIви век?
Един от моите любими евангелисти и апологети на християнството е Рей Комфорт. Той има много силни интервюта с невярващи по темата за аборта, еволюцията и сътворението. Тъй като той е евреин по произход, често сравнява Холокоста на Хитлер с програмата "Планирано родителство" в САЩ, която е взела повече жертви от фюрера. Напълно съгласна съм с Рей. Убедена съм, че ние до голяма част сме проект на времето и обществото, в което живеем. Но! Ние имаме правото да излезем от матрицата. Ако до преди само няколко декади да избиваш евреи се е считало за приемливо, само се замислете след години как ще гледат на нас нашите наследници! Как ще си задават въпроса как сме могли да дискутираме нелепия реторичен въпрос ембрионът в утробата човек ли е и как сме избивали безсрамно бъдещото си поколение. И за да завърша с нещо стойностно, пак ще цитирам един много силен въпрос, който Рей Комфорт задава на интервюираните от него. Аз ще ви го задам, за да се замислите:
"Бихте ли довършили изречението вместо мен? „Добре е да се убие бебе в утробата на майката, когато…"
