Някъде бях чула/чела цитата "Ако всеки отвръща на злото със зло, светът ще се разруши за няколко секунди". Тази мисъл ми напомня и какъв е смисълът да съм избрала т.нар. "добър дял", да съм християнка. Не че е лесно, но е единственият начин да надскачам себе си всеки ден. Защото наистина учението е тежко - не ти идва някак си отвътре да обърнеш да ти ударят и другата буза. Но наградата е безценна : че си надвил злото с добро, омразата с любов, хулата с благословение, обидата с прошка, гневът със смирение, завистта с блага дума, злобата с чисто сърце и т.н. и т.н. Не е ли уникално?