Далечният архипелаг Шпицберген, разположен само на 1300 км от Северния полюс, представлява заснежена и заледена земя без ни една тревичка.
Но Шпицбергенското течение носи сравнително топла вода от юг във фиордите и заливите на Западен Шпицберген. Това е достатъчно крайбрежните райони и долини да се покриват със зеленина през лятото, пише Megavselena.bg.
Източната част на Шпицберген, напротив – остава студена и снежна дори през летния период поради прохладния океански поток, който се движи на юг.
Горната снимка е направена от радиоспектрометъра MODIS на борда на спътника „Аква“. На снимката е архипелагът Шпицберген на 9 август 2015 година. Източното крайбрежие на архипелага е сковано от ледове, а на запад се виждат треви, мъх и цветя.
Двете снимки по-долу са направени от спътника „Ландсат-8“. Тук лятното „позеленяване“ на Шпицберген е още по-очевидно. На долната снимка е долината Рейндален на 9 юли 2015 година; на горната е пак тя на 29 април 2015 година.
Тъмнозелените участъци около езерото долу са блата, обрасли с Dupontia fischeri, Eriophorum scheuchzeri и торфен мъх. Светлозелените зони на снимката са обрасли с Luzula confusa и полярна върба. Сивите области под снежните линии са скалисти участъци с минимум растителност, макар че там расте например полярен мак.
Шпицберген се явява дом за 178 вида висши растения, 39 вида мъх, 708 вида лишеи и повече от 750 вида гъби.
MODIS е открил, че с годините Шпицберген започва да позеленява все по-късно и по-късно за 14 години наблюдения. Това било неочаквано, тъй като юнската температура за този период се е покачила с 1,47 градуса по Целзий, а юлската – с 0,44 градуса. За това време се е увеличило и количеството падащ през зимата сняг.
"Влиянието на по-високите температури върху вегетационния период се неутрализира от голямото количество сняг през зимата, който после се топи", обяснява Стейн Рун Карлсен, еколог от Северния изследователски институт.
На анимацията долу е показано разпределението на растителността на Шпицберген. Участъците с плътна растителност са обозначени със зелено, частично покритите с растения – с жълто, а районите, в които зеленината е малко или няма изобщо – с кафяво.
