Социалните медии като връзка между хората подпомагат еко-активизма. Въпреки това обаче, те се явяват и един от главните канали за разпространение на дезинформация и радикално мислене. От език на омразата до крайни “инфлуенсъри”, социалните медии често стават реално пречка в борбата с климатичните промени. Това пише в своя статия за Климатека Елица Станева-Бритън, психолог по образование.
Like след Like
Въпреки противоречията около социалните медии и ролята им в различни политически интереси, голяма част от населението на глобален фон продължава да използва социални платформи. Изследване в САЩ, проведено от Пю Рисърч, сочи, че през 2021 г. 81% и 69% са използвали съответно YouTube и Facebook. Канали като Instagram, Snapchat и TikTok от своя страна са изключително популярни сред хората между 18 и 29 години. Наред с това влиянието на Pinterest, LinkedIn и WhatsApp също расте, като броят на различните социални канали продължава да нараства.
Още: "След утрешния ден": климатолози прогнозират замръзване на Европа
Дезинформация
Поради огромния обем на информация, често социалните медии се превръщат и в източник на дезинформация – като темата за климатичните промени не прави изключение. Често в медийното пространство може да намерим твърдения, които са в разрез с научните данни или които наред с научни факти цитират недостоверни източници.
Например, по отношение на климата, медийни кампании често биват финансирани от заинтересовани страни и индустрии и създават множество предизвикателства пред потенциални ефективни климатични политики. Алармиращ факт е, че учени от Бостън доказват, че над 60 профила в Twitter, финансирани от енергийната компания ExxonMobil, разпространяват объркваща информация относно изменението на климата чрез разпространението на над 22 хил. поста с неточна информация.
Още: Глобалните температури надхвърлиха критичния праг на затопляне от 1,5°C за 12 поредни месеца
Снимка: iStock
В България липсата на точна научна информация по отношение на климатичните промени е често подсилена от липсата на ангажираност по темата. Статии като „Глобалното затопляне: нова глобална идеология или нова глобална лъжа“ (за „Консверваторъ“) и ”Измамата на климатичните алармисти изобличена преди 10 г.“ (за „Труд“) не са рядкост и пораждат крайни виждания у голяма част от населението, които не само нямат информация, но и нямат желание да си набавят подобна. По-конкретно, според проучване от 2021 г. на Евробарометър на тема „Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите“, 57% от българите открито споделят, че нямат нужда да се информират за последните научни новини. Липсата на подобна ангажираност на индивидуално ниво се отразява и на ангажираността на социално ниво, което в настоящата политическа нестабилност е видимо. За разлика от ситуацията в България, в ЕС (за 369 милиона души на възраст за гласуване) най-голямото предизвикателство пред нашето бъдеще се оказва изменението на климата.
Липсата на подобна заинтересованост и липсата на достоверна информация обаче прави хората и по-податливи на екстремни виждания и конспиративно мислене. Ето защо нуждата от критично мислене и образование по отношение на климатичните промени е належаща, за да спре разпространението на дезинформация, както и подкопаването на доверието в науката и радикализацията.
Кои социални платформи разпространяват най-много фалшиви новини?
Още: Месечна прогноза за времето за февруари 2024 г. (ГРАФИКА)
Въпреки огромното многообразие на социални канали, включително значими форуми като Reddit и Quora, по-долу ще разгледаме три платформи, за които множество изследвания твърдят, че разпространяват фалшиви новини по отношение на климатичните промени и водят до радикализъм.
Нека отбележим, че радикализмът има различни причини и проявления, но от психологична гледна точка експертите наблягат на 4 характерни черти:
Още: Над 5 млрд. души използват социални медии по света
Фейсбук:
Поради обема на данни в онлайн пространството, изследванията по отношение на социалните медии могат да се превърнат в трудност. Въпреки това все повече учени разглеждат проблема с дезинформацията и социалните медии.
Едно такова изследване разглежда каква част от участващите в проучването (а именно 783 Facebook и Twitter потребители) споделят новини от 106 сайта, идентифицирани като фалшиви новини. Данните сочат, че общо 1152 новини са споделени през Facebook, в сравнение с 128 новини на Twitter.
Друго изследване обаче сочи, че споделянето на подобна дезинформация и политически новини е често срещано явление сред по-консервативните групи, което бива влошено от онлайн алгоритмите, които водят до циркулираща и повтаряща се информация спрямо интереси, споделяния и местоположение.
Още: Обединеното кралство се нуждае спешно от план за справяне с топлинните вълни
Снимка: iStock
Проблемът не остава в онлайн пространството, за жалост. Един от глобалните примери за ролята на социалните платформи и радикализацията на населението е протестът в САЩ през януари 2021 г., организиран oт привърженици на Тръмп, вярващи в конспирации като тази за QAnon, според която елит от сатанисти, използващи деца, контролира света.
В България също често наблюдаваме как политици и експерти споделят крайни виждания в личните си профили. И докато населението у нас е по-неангажирано с научните факти по отношение на климатичните промени, много граждани стават подвластни на подобни крайни твърдения, свързани със зелените политики и цените на електроенергията. В свой пост, например, виден политик нарича Зелената сделка “безумие”, докато друг виден призовава да се прояви “мъжество” и да се откаже Зелената сделка.
Още: Три римски чуми са свързани с резки застудявания
В последните години обаче друга платформа също показа как социалните медии могат да доведат до език но омразата. Промените в Twitter, сега Х, започнати от Мъск – наред с неговата подкрепа към антисемитски изказвания, водят до това, че Х все повече се превръща в платформа за разпространение на фалшиви новини.
Тук проблемът е, че Х бе смятан за идеалната платформа за климатична комуникация, защото е широко използвана от учени, експерти и лидери, както и важно място за ежедневни дискусии и дебати относно изменението на климата сред идеологически противоположни групи. Данни сочат, че от 2019 г. на платформата се наблюдава силна опозиция спрямо доминиращия проклиматичен дискурс, наред с налагането на климатичен скептицизъм спрямо изменението на климата (като представителен за по-широката дискусия за климата).
У нас, подобен скептицизъм отново бива насочен към теми като тази за цените на енергетиката, като политици и неоконсервативни “инфлуенсъри” често радикализират населението с идеи от рода на тази, че даден елит в сянка (независимо дали про-американси или про-руски) е готов да контролира населението.
Още: По-топла зима, по-малко травми?
YouTube
Тази платформа има над 2 милиарда активни участници на месец, които качват над 500 часа видео материали на минута, а трафикът на платформата е втори по обем (след Google). Данни сочат, че само в САЩ над 94% от хората между 19 и 24 години гледат YouTube.
Поради огромното си влияние, натискът към компанията да ограничи видео материалите, които разпространяват насилие и неравноправие, също е голям. И въпреки това, много млади хора биват радикализирани, гледайки препоръчани видеа спрямо профилите им. Това бива усложнено от факта, че контрол на съдържанието се извършва главно на дадени езици – като по-малко популярни, като българския, често биват ненаблюдавани.
Поведенчески изследвания и количествена информация от 2020 г. от своя страна сочи, че екстремни постове все още се разпространяват в YouTube, главно сред хора с консервативни убеждения – като така те стават източник на екстремни виждания и поведения, включително и по отношение на климатичните промени.
Още: Определиха най-опасните метеорологични явления през 2023 година
У нас това също се разраства като проблем, защото поради липсата на информираност и позиция, ние често ставаме податливи на неверни и крайни видео материали.
Каква е връзката между радикализма в социалните медии и спирането на ефективни “зелени политики”?
Знаете ли, че според последни данни ot Statista, през 2023 г. времето, прекарано онлайн за средностатистическия човек между 16 и 64 години глобално се е увеличило на около 7 часа на ден? Така не е учудващо, че социалните медии имат огромно влияние и в “реалния” живот.
Често платформи, които трябва да бъдат използвани за споделяне на информация, стават източник на лъжливи новини, лобиране и поляризация на общественото мнение, стигайки не до дискусии, базирани на факти, а на разделяне на “ние” и “вие”.
Още: 2023 г. - най-топлата, регистрирана в България
Наред с това на индивидуално ниво се стига до увеличаване на конспиративното мислене и дистанцирането от проблема. Като човек е изложен на невярна информация, той често се отдалечава от каквито и да било адекватни действия и екополитики.
В България тази поляризация на общественото мнение, породена често от неефективна комуникация по отношение на социалните идентичности, които всички ние заемаме, и пасивност на индивидуално ниво е видима. Въпреки съществуването на крайно леви групировки, трябва да отбележим, че крайнодесните набират все повече сила в последните години. На фона на несигурната политическа обстановка, това често се облича в криворазбран национализъм, сочейки либерализма като контрапункт на патриотизма. Така често зелените политики също се възприемат като грешни, въпреки че според проучване на “Тренд”, 76% от българите въобще и не са запознати с климатична политика у нас.
И докато дискусии за това трябва ли да прекарваме толкова време пред екрана, както и за това какви наказания да имат големите компании в случай на разпространение на радикализъм по платформите си, са от значение – трябва да си зададем и въпросите дали самите ние сме част от проблема:
Още: Гренландия и Антарктида ще добавят 5 сантиметра към морското равнище до 2050 г.
Наред с това, за да не сме жертви на дезинформация и крайни виждания, винаги трябва да проверяваме източниците, които четем, да събираме информация от различни гледни точки, да четем целия материал (а не само заглавието), да коригираме тези, които споделят невярна информация, и да се стремим към дискусии по темата за климатичните промени. В България през последните години се появиха платформи за проверка на факти, например БНР Проверка на факти и factcheck.bg.
И нека следващия път, преди да дадем Like, да се замислим използваме ли социалните медии правилно.
Преломната 2023 г. доказа: Климатът не е същият (ГРАФИКИ)
