11 български игрални филма имат своята премиера през 1959 година, един от тях е филмът "Малката", отдавна забравен във времето. Пожълтелите страници на в. "Отечествен глас " от 1957 година обаче разказват друга история. Снимките на филма с режисьор Никола Корабов предизвикват искрен интерес и голям репортаж във вестника. Мярка се и в карето "Обяви" в търсене на статисти. И така, струва си да се припомни тази забравена страница от българското кино.
Филмът е заснет през 1957 година. Заглавията, които оцеляха от този период- от 1957 до 1959 и са познати на широката публика, не са много. Най- плодотворна в това отношение се оказва 1958 с " Любимец 13", " Земя", "Гераците", " На малкия остров". От списъка на премиерите през 1959 като че най- дълго остана във времето " В навечерието".
В тези ранни години на социализма, а и по-късно, киното беше популярно като най- голямата медия за народа. Ленински завет. Обяснимо е, че обичайните герои бяха идеологически типажи, герои на труда, строители на новото време, които, с неговото течение, си останаха там. Филмът "Малката" с работно заглавие "Големите и малката", може би заслужава по-добра съдба от това да бъде забравен в годините, когато чисто човешките истории не се твърде толерираха. Но ето повод да научим нещо за него. Той е сниман само седем години след пълното одържавяване на киното и премиерата на "Калин Орелът", чиито снимки са започнали в края на войната, а процесът завършва едва след одържавяването.
Всъщност в историята на българското кино първото заглавие е "Българан е галант" от 1913 година.
В "Малката" става дума за любов между двама млади, срещнали се случайно покрай едно забравено бебе. Сюжетът се върти около нрава на суровия баща- еснаф на момичето, който накрая се пропуква. Филмът започва с писък на бебе и завършва с неговия смях.
"Това е моят първи киносценарий- казва през 1957 година Любен Станев на Матей Матеев, автор на репортажа за филма. " С него съм искал да направя един младежки, жизнерадостен филм, в който светлата и чиста любов се бори и побеждава предразсъдъците на еснафщината. Аз съм щастлив, че мога да създам филм за моя роден град".
Филмът е сниман основно в Пловдив през 1957, снимките са продължили четири месеца на различни места- на Главната, в Стария град, на Сахат тепе.
"Разказвали са ми хора, които са гледали снимките на Сахат тепе, споделя днес журналистът Евгений Тодоров- сцената е била с двамата главни герои в кола, а отгоре са изсипвали вода, за да снимат дъжд. Снимките са предизвикали голям интерес по онова време".
Периодът, в който е сниман филмът, е доста особен. Сталин е мъртъв, в България е минал Априлският пленум, който разхлабва схоластичните мерки, наглед има затопляне. В същото време избухва въстанието в Будапеща, което поставя в бойна готовност всички бдителни фактори. Чисто човешката любовна история, описана от Любен Станев първо в книгата му "Сем. Ласкови", а после преработена за киносценарий, се натъква на съпротива. "Въстанието в Будапеща, прието като сигнал, че ереста може да се пренесе и у нас, окуражи неизтребимите догматици да преминат в контранастъпление и да не допуснат вредни сили да корозират социалистическото ни общество. Та тъкмо те бяха съзрели подобна опасност в творчеството на Любен Станев и подложиха на атака книгите му „Семейство Ласкови" и "Студена къща", а също и сценария на филма му „Малката", пише по- късно Атанас Свиленов. Всъщност след тези книги и филма Любен Станев е бил подложен на унижение, бил е изпратен в затънтен провинциален край, за да " изучава живота".
55 филма са направени след 1944 до снимките на " Малката". Първият цветен филм е заснет през 1956, казва се "Точка първа" и също е забравен отдавна. Впрочем цветната лента е прекалено скъпа и за филм като "Момчето си отива" през 1974, на нея се снимат само откровено идеологическите филми.
Режисьор на "Малката" е Никола Корабов. Интересно е, че следващият му филм е "Тютюн", на който той е и сценарист, и режисьор. Филмографията му не е много дълга, но филмите са запомнени. "Тютюн" остава като класика в българското кино като романа, а това не се среща твърде често.
Главните роли в "Малката" играят Маргарита Илиева - Лада и Анани Явашев- Борис. Както описва Матей Матеев в своя репортаж за филма, девойката за главната роля е избрана сред 12 000 други по всички градове на страната в гимназии и университети, а за пробно четене се явяват 300. Това е доста сериозна цифра към днешните кастинги... Момичето тогава е студентка в Политехниката, после става инженер- химик и забравя за киното. Затова пък Анани Явашев, тогава 25 годишен актьор в Габровския Драматичен театър, играе в
"Малката" първата си главна роля. След този филм, той участва в още 54. Последният е "Откраднати очи" през 2004. Играл е в първия български сериал "Семейство Калинкови", по- късно в "На всеки километър", а през 90-те- в "Дунав мост" с режисьор Иван Андонов. Той е от Габрово, брат на Христо Явашев.
Има две имена в актьорския състав на "Малката", които будят особен интерес. В ролята на Ятака играе Иван Димов. Тогава е на 60 години, а последният му филм е "Тютюн" две години по- късно. Удостоен със званието "Народен артист", Иван Димов е от доайените на българските киноартисти. Първият филм, в който участва, е "Безкръстни гробове" от 1931 година. Играе в "Калин Орелът", " Под игото", "Царска милост". Умира през 1968 година.
В една от по- малките роли на филма "Малката" се появява Георги Калоянчев. До този момент той има вече в биографията си 12 филма в роли, които в повечето случаи са драматични. Един от най- запомнените от тогава филми е "Любимец 13." "Инспекторът и нощта" излиза на екран през 1963 и продължава тази тенденция. Комичното у големия актьор, останал като икона в българското кино и театър, става преобладаващо начало в по- късен период.
"В Пловдив са снимани доста филми, но "Малката" се помни от доста пловдивчани, защото мнозина участваха в масовката, а и доста време продължи снимачният процес", казва Евгений Тодоров.
"Малката правда" беше онова течение в т.нар. социалистически реализъм, в който влизаше всичко, което не отговаряше на идеологическите напъни да строим бъдещето и показваха всъшност живота такъв, какъвто е извън лозунги и указания.
"Не знам как авторът им оценява тези свои ранни творби, създадени в условията на пръв пробив на догматичните схеми, но и тогава, а и сега в тях се чувства лъх на истина.
Образите в тях са на живи хора. Бих казал - на хора, към които лъчът на прожектора избягваше да се насочва, защото не принадлежаха към типажа, символизиращ новия социалистически човек. Критиката в такива случаи мърмореше неприязнено и употребяваше негативния термин „малката правда", като настояваше писателите да изобразяват със съответния утвърдителен патос строителите на новото общество и на новия морал.", пише Атанас Свиленов по повод творчеството на сценариста Любен Станев.
