Още: Любов Маринкова и раждането на звездите
Още: Александър Костов и войната на инструментите
На 26-ти юли 2021 година България ще осъществи видеоконферентна връзка на живо с Международната космическа станция. Това ще бъде уникална възможност за ученици от цялата страна и Европа да зададат своите въпроси директно към астронавти от НАСА и Европейската космическа агенция. Това историческо включване ще бъде кулминацията на еднодневното събитие „Ало, Космос! Говори България!“, което ще бъде предшествано от конкурс за набиране на въпроси от ученици на възраст между 6 и 19.
За това как учениците ще могат да участват в "Ало, Космос! Говори България!", но и за много други неща от съвременната наука, поканихме на разговор д-р Владимир Божилов. Той е преподавател в катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и един от основните комуникатори на науката в България. Д-р Божилов е носител на второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014 в Лондон, Великобритания. Съавтор на две книги, повече от 30 научни и над 80 научнопопулярни публикации. Ето какво ни разказа той:
Д-р Божилов, разкажете повече за "Ало, Космос! Говори България!" - какво се очаква от българските деца и ученици и с какво събитието е важно за програмите на НАСА?
Още: Николай Дунев и картите, които разказват историята
Още: Явор Йорданов и пътят към златните астро медали
"Ало, Космос! Говори България! е уникално по рода си събитие. До шести юли всички ученици от България на възраст между 6 и 19 години ще могат да се включат и да изпратят видео към астронавтите на Международната космическа станция. След това специално жури на НАСА ще подбере най-изключителните и интересни въпроси, за да може астронавтите да им отговорят. Пълните правила за участие може да видите тук, а събитието се организира от Атлантическия клуб в България, посолството на САЩ и други институционални партньори, сред които Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Нека кажем най-важното: какви въпроси са с приоритет, какво е най-добре да питат българчетата?
Още: Христо Чипилски и алгоритъмът на времето
Още: Радослава Бекова и тайните на морското дъно
Конкурсът е отворен към абсолютно всички и неговата цел е да разпали въображението на най-младите за Космоса. Това е 101-ия път в историята на НАСА, когато се провежда подобна публична връзка на живо с Международната космическа станция - може да разгледате предишни издания тук. Бих окуражил всеки ученик да ги разгледа - и не само учениците, интересни са за всички.
Относно въпросите: условието е въпросите, с които децата участват, да не бъдат лесни за намиране в Google т.е. очакват се наистина интересни и нестандартни въпроси, които показват задълбочен интерес към Космоса и програмите на НАСА, като например програмата “Артемида”. Идеята е да са онези питания, на които само детското съзнание и въображение е способно, но които и стоят в основата на научното любопиство въобще; двете, знаем, често съвпадат. ""Ало, Космос! Говори България!" има за цел и да запали най-младите с времето да развият интерес, а после и кариера, в областта на природните, техническите, инженерните науки и математиката (т.нар. STEM-дисциплини), и тяхното отношение към Вселената. Така учениците едновременно да научават много, да се вдъхновяват и забавляват, защото въпросите за Космоса са едни от най-вълнуващите. И най-важните.
Още: Александра Умленска и светът на роботите
Още: Венелин Тодоров и чашата на науката
Д-р Владимир Божилов илюстрира изкривяването на пространство-времето съгласно Общата теория на относителността на Айнщайн с помощта на доброволци по време на лекция на Софийския фестивал на науката 2015
Какво на вас самият ви е направило впечатление при предишни издания на "Ало, Космос! Говори България!"?
Направи ми впечатление, че децата се интересуват от неща, които имат огромна приложимост в нашия живот. Един въпрос например по мой спомен беше "Как технологиите, които се използват, за да кацне следващата пилотирана мисия до Луната, ще бъдат използвани да направят живота на Земята по-устойчив и енергийно независим?". А това действително е изключително интересна тема. Като преподавател мога да кажа, че да бъдеш учен, означава да питаш нестандартни въпроси и да търсиш отговори по нов начин. Впрочем, всеки ще може да проследи събитието онлайн от страницата на Атлантическия клуб. А на 26 юли ще може да посети на живо СофияТехПарк, където от 9 сутринта до 19 вечерта ще има работилници, демонстрации, срещи с водещи експерти, научнопопулярни лекции и още много други дейности. Съвсем скоро ще бъде обявена цялата програма, а регистрацията за посещения на събитието на живо в СофияТехПарк ще бъде отворена от 1 юли. Събитието на живо също е напълно безплатно, но се изисква предварителна регистрация.
Успехът на българските ученици в природните науки е, поне в медийна перспектива, висок; техните медали са обикновено големите изключения на фона на много други проблеми в образованието. На какво се дължи според вас този успех?
Имам щастието да съм приятел с ръководителя на Националния олимпийски отбор по астрономия и по астрономия и астрофизика - това е Никола Каравасилев. Той е отговорен за голяма част от златните медали и награди, които редовно се печелят от българските ученици. Сред треньорите на олимпийците по природни науки от Физическия факултет са колегите проф. Виктор Иванов, проф. Мирослав Абрашев, гл.ас. д-р Нено Тодоров - това са малка част от екипа учени и учители, които стоят зад златните медалисти. Много от успехите на България се дължат на техните постоянни и дългогодишни усилия.
В същото време обаче все по-малко ученици избират да изучават и да преследват кариера в така наречените STEM дисциплини. Проблемът не е еднозначен, но едно от възможните решения е именно комуникацията на науката към обществото. Ролята на медиите е изключително важна, както и на самите учени: от това зависи доколко интересът към науката, нейният смисъл и нейните възможности, ще бъдат комуникирани добре. И не на последно място - важни са семейството и училището, където този интерес се възпитава най-ефективно. В момента тече една много важна програма на МОН - за създаването на STEM кабинети, в която стотици училища ще създадат модерни, ефективни и изградени в най-добрите традиции на "учене чрез правене" места, където децата да усвояват природните дисциплини. Това обновяване на базата, плюс допълнителната квалификация на учителите, разбира се, със съпътстващо мотивиращо заплащане, би могло да развие интереса на децата към природните науки и скоро да можем да се похвалим с ново поколение таланти и успехи.
Д-р Владимир Божилов и Димитър Узунов по време на турнето на космическата комедия "Дългият път към звездите", реализирано през 2020 г. с подкрепата на Министерството на културата по Програма за подкрепа на творчески проекти в областта на сценичните изкуства
Какво от предния фронт на науката вълнува самия вас? Кое събитие очаквате с най-голямо нетърпение?
С огромно нетърпение следя развитието на програмата "Артемида" на НАСА, насочена за повторното стъпване на човешки крак на Луната, което тя ще осъществи. Мисля, че е жизнено важно човечеството отново да покаже, че мечтата за пилотирани мисии е реалност. Ще се радвам в следващите 3-4 години да станем свидетели на първите крачки на следващите мъж или жена, които ще стъпят на Луната.
Също, чакам с нетърпение и първата пилотирана мисия на Марс. Иска ми се да вярвам, че в следващите 20 години ще можем да видим астронавти, които кацат там. Това е много важно, тъй като историята ни учи, че всяко ново космическо откритие развива нови технологии. Например хеликоптерът Ingeniuty, част от мисията “Марс 2020”, който показа, че при изключително враждебната среда на Червената планета е възможно да се лети - това са върхови технологии, които по правило, прилагани веднъж в Космоса, винаги си намират път към нашето ежедневие.
Как и дали си представате осъществяването на голямата мечта на Илон Мъск - не просто кацане на Марс, а и колония там?
Това е много интересна тема за мен и ще споделя една лична история. В работата си като комуникатор на науката от няколко години си партнирам с колеги от театралната изкуство. През 2018 година заедно с колегите Димитър Узунов, Андреа Брунело и Никола Налбантов създадохме научно-театрален спектакъл на тема "Дългият път към звездите". Представяме вече четвърта година спектакъла, като сме го играли на много места в България, а наскоро и в Италия (дистанцонно) като част от международния фестивал за театър и наука “Театър на чудесата”. Темите в постановката са свързани именно с въпроса за колонизацията на Космоса. Безспорно, колонизацията на Космоса е скъпо начинание, което не всички учени или политици биха подкрепили. Но това начинание, според мен, е неизбежно и важно особено днес. Великите географски открития показват, че откривайки нови територии, човешкият вид развива нови познания - а Космосът е естественото продължение на страстта към откривателство на човечеството. Затова вярвам, че една от най-добрите стъпки, които ще гарантират дългосрочното ни оцеляване като човешки вид, е да се заселим и на други места в Космоса.
Марс е подходяща планета, тъй като е достатъчно близко - на 225 милиона километра средно отстояние. Макар и по-малка по размери и с по-различна от плътност и гравитационно ускорение, преди 3 милиарда години тя е била доста подобна на Земята. Тогава на повърхността на Марс е текла вода, при това сладка вода, а атмосферата е била близка по състав и плътност до нашата. Но нещо се е случило и Марс я е изгубила тази атмосфера - най-вероятно тя е била издухана от т.нар. "слънчев вятър" - поток от заредени частици от Слънцето.
Ако искаме да превърнем Марс в планета, подобна на Земята, трябва да погледнем както към науката, така и към научната фантастика. Със сигурност, за да стане пригодна за живеене, трябва да се вкара атмосфера или да се създадат подповърхностни бази, където да бъде привнесен годен за дишане въздух. По отношение на водата може би е по-лесно - например под Южния полюс на планетата има огромно езеро от вода, Марс има и запаси от воден лед. Но най-голямата трудност е в това, че Марс има желязно ядро, което е изстинало и поради това няма магнитно поле, каквото имаме тук на Земята, благодарение на разтопеното желязо във външното ядро на нашата планета, което се върти и така създава въпросното поле. А то е много важно понеже отклонява голяма част от високоенергийните частици от Космоса и ни спасява от висока радиоактивност. Друг проблем е, че храната на Марс трябва да бъде произвеждана на място, тъй като няма как да има редовни доставки поради голямото разстояние, и още, и още.... Въобще има огромни предизвикателства, за които някои биха казали, че са нерешими. Но аз вярвам, че когато има трудна задача, трябват и генерални решения, визия и мечта. Вярвам, че можем да колонизираме Марс в недалечно бъдеще и подкрепям визита на Илон Мъск за това.
Екипът на катедра "Астрономия" редовно организира разнообразни научнопопулярни събития, на което учени, преподаватели и студенти представят своята работа пред обществото. Снимката е от Есенния ден на астрономията 2019, който се проведе в Обсерваторията на Софийския университет в парк "Борисова градина"
Как се позиционира българската наука в целия този научен фронт?
Има добри, дори отлични новини. Ще споделя актуална новина от Физическия факултет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. В началото на тази година за пръв път Европейската космическа агенция финансира разработката на нови университетски курсове по космическо инженерство и технологии. Проектът е под мое ръководство и се казва “Space Education for Bulgaria”, изпълнява се от екип учени от Физическия факултет към СУ, заедно с колеги от БАН, както и от представители на бизнеса. В резултат на проекта ще се създадат 9 нови приложни курса, които ще влязат от есента на по-следващата учебна година в програми на Физическия факултет - тези курсове ще бъдат от предния фронт на космическото инженерство.Това ще позволи в България да има още по-ефективно образование.
В областта на астрономията и космическите науки като цяло България е държава, която се представя изключително добре в световен план. Имаме ключови открития, които се публикуват в списания като "Nature" и много други водещи научни журнали. Наскоро излезе и класация на Станфордския университет, която показва кои са Топ 2 % на най-добрите учени в света. Наша гордост е, че около 50 от тези имена са на български учени, които работят в областта на съвременните науки. Немалка част от тези учени работят в Софийския университет “Св. св. Климент Охридски”.
Конкретно за моята работа като учен - аз съм част от екипа на катедра “Астрономия” към Физическия факултет на СУ, която изпълнява различни научни проекти. Един от най-интересните е свързан с наблюденията на активни галактични ядра под ръководството на Евгени Овчаров, реализиран с подкрепата на Фонд “Научни изследвания” към МОН. Активните галактични ядра са едни от най-интересните обекти в астрофизиката - те представляват явление, което се случва или се е случвало в центъра на почти всяка галактика. Активното галактично ядро е обект, при който свръхмасивната черна дупка в сърцето на дадена галактика поглъща вещество, това вещество се ускорява до много високи скорости и съответно се отделя изключително мощно лъчение. Смята се, че всички галактики, включително нашият Млечен път, е минал през този етап в миналото. В България имаме много силна група, която се занимава с изследване на активни галактични ядра, това е и моята професионална област на изследване като учен.
Друга научна задача е изследването на галактиката Андромеда и търсенето на така наречените “Нови”. Нова се образува, когато имаме тясна двойна система от две звезди, които обменят вещества помежду си. Периодично едната изхвърля засмуканата маса, което води до рязко повишаване на блясъка - ето това е “нова”. Мога да кажа с гордост, че в последните десетина години екипът на катедра “Астрономия” е отговорен за около 1/5 от всички наблюдавани нови в галактиката Андромеда.
Екипът на катедра “Астрономия” партнира на Института по астрономия с НАО-Рожен към БАН и в два много мащабни проекта от Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България - това са проектите РАЦИО (Регионален астрономически център за изследвания и образование) и LOFAR-BG. Повече за тях можете да научите от уебсайта на катедра “Астрономия”.
За финал, ще споделя и една бъдеща новина - скоро очакваме отново да можем да отворим за посещение Обсерваторията на Софийски университет в Борисовата градина. От няколко години тя функционира като музей, където всеки може да разгледа и да види най-стария действащ телескоп в България, както и да чуе кратка беседа за работата и приносите на българските астрономи. Това е част от усилията на катедра “Астрономия” към Физическия факултет на СУ “Св. Св. Климент Охридски” да популяризира космическите науки и образованието по астрономия.
Интервю на Райко Байчев
