Елица Цонева e заместник-директор "Проектни дейности" и преподавател по Информационни технологии, компютърно моделиране и програмиране по авторската програма CodePlay в частно основно училище "Томас Едисън" в София. Тя е носител на множество награди, свързани с образованието и технологиите. Сред тях - наградата на министъра на образованието и науката за първо място от националния конкурс за учители - Дигитални новатори - 2020г., организиран от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Цонева има множество научни публикации по темата за дистанционното обучение и STEM обучението в училище. Ето какво ни разказа тя за образованието и информационните технологии, както и за тяхното бъдеще.
Още: Любов Маринкова и раждането на звездите
Още: Александър Костов и войната на инструментите
Обикновено приемаме, че децата в много ранна възраст проявяват талант и интерес в по-голяма степен към една от двете сфери - математика или хуманитарни науки, и това предопределя по-късното им развитие и избор на професия. Защо става така според вас? И всъщност дали в това разделение има нещо толкова "предопределено", колкото обичаме да мислим, или в много по-голяма степен зависи от самите учители и начина им на преподаване?
Като преподавател, а и родител на две деца смятам, че в ранна възраст е много трудно да се говори за предопределяне на бъдещата професия, тъй като съм свидетел как съвременните тинейджъри често не могат да изберат своята посока до края на средното си образование, включително. При някои деца, обаче, се случва даден интерес /талант да е много силно проявен и действително да сигнализира за определени дадености в детето.
Например, големият ми син показа интерес и необичайни познания по математика още на 3-4 години и на 6-7 вече печелеше медали от математически състезания. Впоследствие, обаче, интересът му се прехвърли от математиката към информатиката. Към днешна дата той е 13-годишен и има десетки награди от национални и международни състезания по програмиране. В резултат от постиженията си, получи стипендия, която покрива таксата за обучение в частна софтуерна гимназия и може да се каже, че това предопределя пътят му.
Още: Николай Дунев и картите, които разказват историята
Още: Явор Йорданов и пътят към златните астро медали
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Отборът по състезателно програмиране с ученици 5-7 клас, който донесе първото място за България в международния хакатон Kids Game Jam
Още: Александра Умленска и светът на роботите
Още: Венелин Тодоров и чашата на науката
Как самата вие действате в двата случая - когато едно дете има принципно много голям интерес към технологиите, и когато има малък; подходът, предполагам, е различен.
Имам ученици в момента, от 1 до 7 клас, включително, които са много различни като интереси. В практиката си срещам деца, които проявяват повече артистичен талант - примерно, рисуват добре или правят хубави анимации. Старая се да прикрепя тези деца в екип с деца, които предпочитат да се занимават основно с програмиране и да формират екипи, подобни на тези в компаниите с ИТ екипи, в които всеки участник има своя роля - уеб дизайнер, програмист и др. Така всяко от децата намира своята роля в групата, учи се да работи в екип и развива ценни умения за общуване, а не само технологични. Моят личен професионален опит (над 15 години като специалист в сферата на информационните технологии), също ми помага в това отношение.
Поощрявам децата да се явяват и екипно в различни формати състезания, в които всяко дете има шанса да покаже своя талант и да получи оценка и от съучениците си, и публиката на състезанието.
Отборът по роботика, на който Елица е ментор
На какво се дължи успеха на българските ученици в STEM науките? В повечето случаи изглежда като необяснимо изключение в образователната ни система.
До голяма степен на народопсихологията ни, в която е вкоренено уважение към образованието и все още много родители инвестират време и средства в това децата им да се насочват към такива науки. От друга страна, с тях може да се започне работа в престижна професия. Имаме история и добри преподаватели, с утвърдени школи. Вярвам, че сме поели правилната посока, тъй като бъдещето принадлежи на технологиите (както и настоящето).
Защо самата вие решихте да се отдаде толкова решително на обучението на деца? И как бихте мотивирали и други специалисти в ИТ сферата да отделят повече време на работата с деца?
Нищо не ми носи такова удовлетворение, както работата с децата. Любовта ми към тях ме насочи към тази професия и съм щастлива от избора си. Препоръчвам я на всички, които обичат децата и могат да посветят живота си на това да им предадат своите знания. Това е мисия.
Бихте ли разказали повече за международния лагер Space Camp, където сте инструктор по обучителна програма с оригинални материали на NASA?
С международния лагер и колегите там сме в прекрасни приятелски отношения и поддържаме постоянна комуникация. След като преминах обучение в лагера през 2019, заведох няколко от моите ученици там, да представят България на панаира на науката там. Нашите ученици, макар и малки - 3,4 и 5 клас, се справиха перфектно с обучението, изпитите и презентациите на английски език по астрономически науки и физика и ме направиха горда, като техен ментор.
Всяка година провеждам билингвално дистанционно съвместно обучение с колеги от лагера, като ползвам оригинални обучителни материали на NASA. Подготвям деца и за кандидатстване в лагера и ги придружавам лично, когато здравната обстановка го позволява.
Запознах се с други учители от цял свят и създадох полезни контакти, които ми помогнаха да установя трайни партньорства с международни университети и институции. Лагерът е прекрасна обучителна база за всяко дете, дано повече български деца кандидатстват за стипендия там, за да могат безплатно или частично безплатно да го посетят. Призовавам и повече общини да последват примера на общини като Добрич, Пловдив и други, които спонсорират свои талантливи деца да посетят лагера и да представят страната ни там.
В последните десет години у нас се създаде солидна общност от ИТ специалисти, която, вероятно, е и една от основните причини за определени подобрения в икономиката на страната, пазара на труда и шансовете въобще за реализация в България. Какви са вашите очаквания към тази общност, нейното бъдеще и ролята на образованието за него?
Моето семейство, приятели и семейна среда сме част от тази общност и тя става все по-широка, защото все повече млади специалисти и преквалифицирани специалисти на средна възраст се вливат в нея. Тя се състои от предимно млади и добре образовани хора. Носи икономически и културни позитиви за страната ни, повдига международния ни имидж. Хората от тази област отстояват силно интересите си, те са модерни и като цяло носят духа на поколение, родено и отрасло след края на тоталитаризма у нас. Вярвам в тази новаторска общност и смятам, че тя има силата да се обедини и наложи своите идеи и възгледи и да промени страната ни към по-добре.
Ще дам и обратният аргумент: особено по време на пандемията се заговори все повече за отварянето на ножицата в т.нар. дигитално неравенство - имате ли някакви опасения, свързани с този проблем? И как всъщност той би могъл да бъде преодолян?
Тук е роля на държавата да планира и въвежда мерки в тази насока. Учителите в случая играят ролята на насочващият инструмент в този процес.
Как самата вие си представяте бъдещето, да кажем, в следващи десет години, които отново, както изминалите, ще бъдат формирани от технологиите?
Смятам, че времето за създаване на нови технологии ще продължи да се съкращава и стартъпите (стартиращи компании) ще бъдат основният генератор на промените. Роботите ще навлизат все повече в ежедневието ни и ще се появяват нови професии, в които човешкият фактор ще играе все по-голяма роля. Затова и в нашето училище всички учители наблягаме на емоционалната интелигентност, екипността и уменията за комуникация и функционална интелигентност. Тези умения ще бъдат акцент и в следващите десет години, според анализаторите по света.
Интервю на Райко Байчев
