Като цяло проверките дават основания да се замислим има ли разлика между продуктите на европейския и българския пазар – аз смятам, че има. Това заяви д-р Любомир Кулински, директор на дирекция "Контрол на храните" към Българска агенция по храните (БАБХ), който изрично уточни, че става въпрос за продукти от един и същ тип и под една и съща марка. Мнението на Кулински беше подкрепено и от директора на БАБХ Дамян Илиев. Припомняме, че БАБХ направи голям сравнителен анализ на 31 вида продукти от пет групи (шоколадови продукти, безалкохолни напитки и сокове, месни продукти, млечни продукти и детски храни), като бяха закупени продукти от Германия и Австрия и аналозите им в България. Не се казват обаче имената на нито една марка и на нито един производител.
Още при самото етикиране има разлика в написаното на етикетите на продуктите от Западна Европа и у нас – при 7 от изследвани 31 вида продукти, уточни Кулински. За пример беше дадена безалкохолна напитка – германският образец е със захар, а българският е с фруктозо-глюкозен сироп. Същото важи и за натурален сок – в Германия има 100% съдържание на сок, а българският продукт е с 97%, докато останалите 3% са "пулпа". Не е много ясно обаче къде точно са произведени двата сока - дали на едно и също място, но със сигурност са от един производител. В енергийна напитка пък е открита разлика в количеството на кофеина - по-малко е в българския еквивалент. В българска детска храна вложеното рапично олио е 1,3%, докато германският продукт е с 0,9%. Протеините са 1,5% на 100 грама при германския продукт, а в българския – 1% на 100 грама. При един от продуктите в категорията "детски храни" имало и "фрапираща разлика в цената" спрямо българския и спрямо германския пазар.
Относно месните продукти са направени изследвания дали има влагане на 100% месо, както пише на етикетите. Тук всичко е наред – наистина е така, както пише на етикета, влага се точно толкова месо и от вида, посочен от производителя, но имало разлики във физико-химични изследвания. Оказало се, че има разминаване в количеството на вода при изследване на шунка – с 3,2% повече при българския продукт спрямо този от Германия. Според Кулински шунката просто не била достатъчно изсъхнала, а не става въпрос за измама. Имало обаче и случай, при който съдържанието на мазнини е с 0,2% по-малко при българския продукт спрямо европейския. Констатиран е и случай, при който солта в българския продукт е повече – 0,12%.
За млечните продукти стана ясно, че е открита сериозна разлика при един вид сирене – много по-бял, по-свеж вид и с по-добра структура е продуктът от Германия, отколкото от България, каза директорът на дирекция "Контрол на храните". А директорът на БАБХ Дамян Илиев посочи пред bTV, че при един вид краве масло на българския пазар има 82% мазнини спрямо 80% в аналогичния германски продукт.
Реакция?
Кулински заяви, че най-вероятно темата за качеството на храните ще бъде дискутирана на предстоящия през есента Европейски съвет на министрите на земеделието и храните. Припомняме, че служебният министър на земеделието и храните Христо Бозуков обаче каза в началото на март, че България може единствено да настоява пред Европейския съвет да няма разлика в качеството на хранителните продукти, без да се ангажира с евентуални законови промени, чрез които големите производители да бъдат задължени да спазват еднакви със Западна Европа стандарти. Тогава Бозуков отказа да каже дали резултатите от готвения анализ ще бъдат публично оповестени изцяло – с имената на продуктите, евентуалните разлики в съставките и имената на производителите.
