Руското министерство на икономиката повиши очакванията си за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2024 г. до 2,8% от 2,3% предишна прогноза, но същевременно предвижда по-слаба рубла, по-висока инфлация и свиващ се излишък по текущата сметка през следващите години, предаде Ройтерс.
Икономическото възстановяване на Русия от спада през 2022 г. разчита до голяма степен на държавно финансираното производство на оръжия и боеприпаси, докато Москва води войната си в Украйна, което обаче прикрива проблеми, възпрепятстващи подобряването на жизнения стандарт на руснаците.
На заседание на правителството, министърът на икономиката Максим Решетников каза, че основният фактор зад икономическия растеж е вътрешното потребителско и инвестиционно търсене.
Прогнозите
Министерството на икономиката очаква БВП да нараства с около 2,3% през 2025 и 2026 г., като в същото време прогнозира руската рубла да бележи постоянен спад, за да се търгува на осреднена ниво от 101,2 за един щатски долара през 2026 г. спрямо настоящите нива около 93 рубли.
Очаква се инфлацията да достигне 5,1% в края на годината, което е над предишната оценка и целта на централната банка за инфлация от 4 на сто.
Според последната прогноза, руските власти също така очакват цените на петрола да спаднат, а експортната цена на руския петрол до 2027 г. се очаква да бъде 65 долара за барел. Ройтерс отбелязва, че в момента руският суров петрол Urals се търгува на около 79 долара за барел.
Още: Руската централна банка удължи ограниченията за превод на пари в чужбина
Успехът на Русия в заобикалянето на тавана на цените на петрола, наложен от Запада, чрез пренасочване на износа си към т.нар. "приятелски" дестинации и непрозрачната собственост върху така наречената "сенчеста" флотилия от кораби за транспортиране на петрол, облекчи натиска от санкциите, но намалените приходи от износ все още могат да навредят на бюджетния дефицит.
Войната изтощава държавната хазна
Войната на Русия в Украйна обаче, изтощава държавната хазна, като ликвидната част от фонда за "черни дни" на Москва намаля рязко след инвазията, но икономисти отбелязват, че дори цени на петрола от едва 60 долара за барел все още биха позволили на Русия да запази фискална предпазна мрежа, която може да издържи с години.
Смята се, че намалените приходи от износ намаляват търговския баланс и баланса по текущата сметка на Русия. Очаква се търговският баланс да спадне с повече от 30% през следващите години в сравнение с предишните правителствени оценки, а очакванията за излишък по текущата сметка са намалели три пъти до 25,3 млрд. долара за 2026 г.
"Рисковете също остават. Те са преди всичко забавяне на глобалната икономика като цяло и на икономиките на страните, които са основните търговски партньори на Русия, както и продължаващ санкционен натиск", отбеляза Решетников.
