Хората по света плащат все повече за храна, бензин, автомобили и услуги, а ускорената инфлация не смята скоро да си отива на фона на пандемията, която продължава да вреди на икономиката. Трябва ли тогава правителствата да определят цените на стоките от първа необходимост?
Това е правено преди, обикновено във времена на кризи, но за много икономисти, отговорът на този въпрос е „не“.
Ограничаване на максималните цени, които могат да прилагат компаниите, ще доведе до изкривяване на пазара, недостиг на стоки и услуги и увреждане на веригите за доставки, докато намаляването на инфлацията би било само временен ефект.
"Ценови контрол разбира се е контролиране на цените, но това е ужасна идея“, казва Дейвид Аутор, професор по икономика в Масачузетския технологичен институт, в проучване, публикувано по-рано през този месец от Чикагския университет, предава CNN.
Попитани дали контрол над цените, подобен на този, използван в САЩ през седемдесетте години на миналия век, може да намали инфлацията през следващата година, по-малко от ¼ от анкетираните икономисти посочват, че са съгласни, докато близо 60% изразяват несъгласие и силно несъгласие.
"Просто спрете. Сериозно.“, казва Остан Гулсби, професор в Чикагския университет, в своя отговор на този въпрос от анкетата. Гулсби е бил председател на Съвета на икономическите съветници при бившия президент на САЩ Барак Обама.
Отношението към политиката за ценови контрол изглежда е сходна и във Вашингтон, където законотворците демонстрират липса на ентусиазъм дори да обсъждат временни мерки, въпреки нарастващия натиск върху домакинствата от средната класа, които усещат вредите от покачващите се цени повече от заможните граждани.
Годишната инфлация в САЩ се намира на 40-годишен връх, достигайки 7%, което може да стане политическа тема на фона на предстоящи избори. Ако Федералният резерв на САЩ не предприеме мерки за ограничаване на инфлацията, кандидатите за власт ще имат цялото поле да дебатират евентуални мерки за понижаване на цените, включително налагане на контрол над максималните им нива.
Проблемът с ценовия контрол
Ценовият контрол може да бъде наложен над широк спектър храни, като представлява ограничаване на максималната или/и минималната стойност на цените.
Германската столица Берлин например се опита да ограничи размера на наемите, които наемодателите могат да изискват от наемателите. Регулаторите във Великобритания ограничават максималната цена на електричеството за бита и някои тарифи за железопътен транспорт.
Икономистите, които са скептични относно ценовия контрол, често се аргументират с основни икономически концепции. Според тях, ограничаването на цените окуражава компаниите да произвеждат по-малко продукти, които в същото време стават по-атрактивни за потребителите заради ниските цени. Предлагането намалява, а търсенето нараства, което неизбежно води до недостиг на стоки.
Но това не е спирало правителствата по света да прилагат контрол над цените когато инфлацията излезе извън контрол.
С наближаването на изборите в края на миналата година в Аржентина, правителството замрази цените на над 1000 стоки за домакинствата. Това се случи при изключително висока инфлация от 50%.
През миналата седмица унгарският премиер Виктор Орбан посочи, че ще намали цените на брашното, захарта, олиото, млякото, свинските крачета и пилешките гърди, преди предстоящите избори в страната, насрочени за месец април, сочи информация на Reuters. Очаква се Орбан да ограничи максималните цени на енергията, горивата и ипотеките.
Изабела Уебър, асистент по икономика в Масачузетския университет в Амхърст, посочва, че контролът над цените също може да има своята роля в САЩ когато политиците се опитват да отговорят на инфлацията, предизвикана от необикновените обстоятелства на пандемията.
Според нея, ценовият контрол може да спечели време докато веригата за доставки се възстанови, става ясно от публикация в The Guardian, добавяйки, че да чакаме инфлацията да си отиде може да има висока цена.
За да бъде тази политика успешна, последващото премахване на ценовия контрол трябва да стане постепенно, за да се предотврати бърз скок на цените, пише тя.
Свободен пазар или ценови контрол?
В САЩ има изобилие от примери за ценови контрол, но човек трябва да погледне няколко десетилетия назад в миналото.
За последно в САЩ подобна политика е била прилагана през седемдесетте години на миналия век, когато президентът Ричард Никсън създава Съвет за разходите за живот през лятото на 1971 година, блокирайки увеличението на повечето заплати и цени за 90 дни.
Политиката се радва на популярност сред американското общество, а инфлацията се забавя временно след като достига 5.8% през 1970 година.
Следващите опити на Никсън да ограничи цените обаче не се увенчават с подобен успех. Никсън постоянно прави опити да замрази цените през следващите няколко години, но инфлацията скача до 11% през 1974 година – подхранена от ембаргото на ОПЕК за доставка на петрол до САЩ, обявено през предходната година.
Ричард Никсън прилага политика за ценови контрол през миналия век в САЩ; Снимка: iStock
Никсън е работил по-рано през кариерата си като адвокат в Службата за управление на цените, която е създадена през Втората световна война с цел налагането на таван на наемите и цените на широка гама продукти.
Ценовият контрол като цяло е ефективен, но провокира възход на черния пазар. Агенцията бива закрита през 1947 година.
Ограничени форми на контрол над цените се срещат и в днешната щатска икономика. Някои градове поставят тавани на наемите или фиксират максималния процент, с който наемодателите могат да вдигат наемите всяка година. В същото време, правителствени агенции регулират цените на някои монополисти в сферата на комуналните услуги.
Съвременните политици в САЩ по-скоро оставят на Фед да контролира инфлацията, но институцията може и да не успее да се справи с покачването на цените, което е предизвикано от икономическите последици в резултат на пандемията.
