Издателство "Изида" представя новия роман на Йорген Бреке „Всеки може да убива“. През лятото на 1992 г. петима студенти създават уникална връзка помежду си по време на лятна работа в красивия шведски град Нортелие. Предсказанието на едно от момичетата, че в крайна сметка един от тях петимата ще стане убиец, разпалва поредица от събития, на границата между игра и реалност. Вижте откъс от произведението.
Откъс
- Къде, по дяволите, са очите му?
Още: "Всеки може да убива" – според майстора на трилъра Йорген Бреке
Съдебният патолог Кителсен от болница „Свети Олаф” беше извадил торбата с тялото от фризера и я беше отворил. Сега той стоеше като въплъщение на скептицизма и коварно мъмреше Сингсакер. На носилката лежеше жертвата на убийството Туре Харан, доцент в Норвежкия университет за науки и технологии, с две отворени дупки в лицето, дупки, водещи до мъртъв и леден мозък.
- Ти си този, който поиска да се присъедини - обади се глас зад Сингсакер.
Уд се обърна към Турвал Йенсен, най-талантливият му колега и доверен приятел.
- Защо никой не ми е казал, че очите на жертвата са премахнати? - остро попита Сингсакер.
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
- Запазихме тази информация далеч от обществеността - отвърна Йенсен.
- И откога аз съм част от обществеността?
- Откакто стана баща на... - Йенсен погледна към часовника, - момиченце на 16 часа.
Още: Откъс от "Тайната на Спиноза", Жозе Родригеш душ Сантуш
Сингсакер изсумтя, омекнал отвътре. Възрастта ѝ все още можеше да се брои в часове.
- Чуй сега - рече Йенсен. - Доведох те тук. Оставих те да видиш тялото. Надявам се, че това е достатъчно, за да промениш решението си. Трябва да сивкъщи, а не да тичаш наоколо, разследвайки убийство.
Сингсакер въздъхна.
- Прав си. Но Фелиша и малката ще останат в болницата още три дни. Ще полудея, ако междувременно нямам нищо за правене.
Още: Откъс от "Афера в Прованс", Софи Боне
Усещаше приповдигнато настроение и се сети за допамина на Сири.
- Тогава направи това, което всеки нормален баща би направил.
- И какво е то?
- Накарай Фелиша да направи списък за пазаруване: детска количка, кошарка, дрехи, пелени. След това купуваш малко гипсокартон и боя и оправяш детската стая.
Още: Откъс от "Смок", Ели Лозанова (+18)
Сингсакер осъзна, че повечето бъдещи бащи на негово място отдавна щяха да са уредили това. Дразнеше го, че Йенсен бе предположил, че не го е свършил. Искаше да се защити с това, че Ан е родена преждевременно. Вместо това отвърна с истината:
- От много време ме познаваш.
- Знам, че не си майстор, Уд. Но по дяволите. Намери нещо по-добро от това да се занимаваш с този случай.
Още: "Сяра за барут" – приключения, предателства и тайни в епохата на казаците
- Ти какво би направил? - попита Сингсакер.
- Бих отишъл на лов.
- В началото на август?
- Видяхте ли достатъчно? - прокашля се Кителсен, който се беше появил зад тях.
Сингсакер се обърна към него. Опита се да забрави това, което Йенсен му бе казал.
- Какво се е случило с очите му?
- Някой ги е издрал от черепа - сухо зави Кителсен.
Още: "Седмият брат" показва как от популярна приказка може да се направи модерен графичен роман (СНИМКА)
- Издрал? С нокти?
- Това е предпочитаният инструмент при дране - промърмори Кителсен.
- Как можеш да си сигурен?
- Раните не са лесни за изучаване, но открихме част от нокът в мозъчната кора.
Още: Откъс от "Същите очи", Горян Петревски
На Сингсакер му се зави свят. Това симптом на пристрастяване ли беше? Сети се за хормоните. „Животът не е толкова прост”, помисли си той. „Ако сме само хормони, защо ни привлича лудост като тази?” Разрешаването на убийства не беше нещо, което първите хора е трябвало да умеят, за да оцелеят, нали?
- Издрал ги е нацяло? - попита той.
- Той или тя - отвърна Кителсен.
- Тя? - изненада се Сингсакер.
Йенсен стоеше необичайно кротко до него.
- Все още нямаме ДНК от нокътя - обясни Кителсен.
Сингсакер се замисли.
- Предполагам вече сте поръчали проба.
Още: Тайно общество издирва безценна книга
Кителсен кимна тихо. Беше на път да изпадне в задънена улица. Нещо, което щеше да е напълно нормално за него.
- Сигурно ще бъде трудно да открием попадение в регистъра - рече Сингсакер. Той погледна към Йенсен. - Нещо ми подсказва, че това няма да е личност, позната ни отпреди.
- Също толкова добра следа е огнестрелната рана, да не забравяме и патрона, който намерихме в гърдите му - каза Йенсен.
- Калибър?
Още: Скандинавски трилър за тъмната страна на човешката природа
- Не е сигурно. На пръв поглед бих казал 9 мм, но е възможно да е и по-тесен.
- Грунгстад ще е доволен. Имаме с какво да работим - отбеляза Сигсакер.
- Да - съгласи се Йенсен. - Но остава въпросът дали ти трябва да работиш по това.
Сингсакер хвърли поглед към празните дупки в лицето на ТуреХаран. Изпита желание да залови човека, отговорен за това. Все пак за това ставаше дума, нали? Да бъде заловен извършителят. Да се извоюва справедливост.
- Прав си - трябваше да признае Сингсакер, когато се сбогуваше с Йенсен навън. Колегата му трябваше да го закара обратно до полицейския участък. Оттам Сингсакер имаше да измине само няколко пресечки до Центърa за майки и деца в болница „Свети Олаф”.
И двамата се засмяха.
Още: "Защо не броиш овце?" - забавна приспивна история за деца и родители
- Прав за какво?
- Трябва да стоя настрана.
- А ако не успееш да го направиш?
- То тогава ти трябва да ме държиш настрана - засмя се Сингсакер.
- А ако не успея?
- Тогава състезанието приключва - каза Уд. - И този случай ще бъде разрешен.
И двамата се засмяха. Сингсакер въздъхна:
- Знам, че можете да се справите и без мен.
- Ти си този, който няма да се справи, ако не работи по случай - отвърна Йенсен. - Братберг със сигурност ще успее да ти намери някоя задача. Има много рутинни такива. Най-важното е да имаш време за семейството си.
Още: Международният бестселър № 1 "Където злото властва" излиза на български
