Книгата „Опит” на известния поет, литературовед, шекспировед и преводач Александър Шурбанов е чиста есенция от човешкото познание. В изящното издание (ИК „Сиела”) влизат опитите на Шурбанов да обясни мястото на човека в мегаполиса, в природата, в света и в космоса. Книгата съдържа кратки есета, спонтанни размисли и стихотворения, подредени в четири части, които се развиват от частното към глобалното, от персоналното към общочовешкото.
Дали превеждайки френската дума essai [есе] Александър Шурбанов се оттегля от жанровата характеристика на книгата и превръща философските разсъждения в много лични, човешки опити? Текстовете тук разискват важни обществени и културни въпроси като изкуството и терора (дори изкуството в терора), прехода от младостта към старостта, ценностите преди и сега, смъртта и бъдещето. „Опит” е толкова лична книга-дневник, че критическият елемент свободно се слива с индивидуалния авторов поглед и текстът може да се разглежда като фрагменти от картина, които се възприемат еднакво добре в своето единство, но и в своята частност.
Това е седмата книга с есета на проф. Шурбанов, който на Деня на будителите бе отличен с Голямата специална награда на Портал Култура „за изключителния принос на неговото поетично и преводаческо дело”. Именно на него дължим българския превод на велики произведения като „Изгубеният рай” на Джон Милтън, „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър, както и новия превод на Шекспировите големи трагедии: „Хамлет”, „Отело”, „Крал Лир” и „Макбет”. Последната му книга излиза извън коловоза на злободневието и от първата до последната страница следва фината нишка на неподправения, макар и забравен от мнозина, идеал на хуманизма. Въпреки скромния си обем, „Опит” е голяма литература – такава, каквато можем да четем на всяко кътче от света и тя да бъде актуална и общовалидна.
