Въпреки спада по време на пандемията от коронавирус, Гърция все още е начело на всички държави-членки на ЕС по потребление на антибиотици извън болниците, твърдят лекари.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Прекомерната употреба на антибиотици рискува да направи вирусите по-устойчиви към тях. Това се повтаря от лекарите от десетилетия. Но има и друго: Сегашното поколение антибиотици, разработено преди десетилетия, бързо наближава края на своята ефективност и се очаква смъртните случаи от резистентни щамове на вируси да се увеличат почти осем пъти, ако разработването на по-нови лекарства продължи с бавни темпове, предаде БГНЕС.
През 2020 г. потреблението на антибиотици извън болниците в Гърция е било 26,4 дефинирани дневни дози (ДДД) на 1000 жители, което е значителен спад в сравнение с 32,4 ДДД през 2000 г., но все още е почти два пъти по-високо от средната стойност за Европейския съюз от 15 ДДД.
Статис Склирос, общопрактикуващ лекар и ръководител на Центъра за първична медицинска помощ в Немея, област Коринт, казва, че спадът е бил очакван, тъй като поради ограниченията на пандемията посещенията при лекарите от първичната медицинска помощ са били по-малко.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Но пациентите също така са склонни да се самолекуват, като често съхраняват антибиотици с изтекъл срок на годност. Около 30% от гръцките пациенти използват антибиотици, останали от предишни лечения, самостоятелно и без да се обръщат към лекари за напътствия, казва Склирос.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
В ЕС умират 33 000 души годишно от резистентни щамове на вируси, а в световен мащаб - 1,3 милиона. Но резистентните щамове ще продължат да се разпространяват, тъй като продължава да се използва сегашното поколение антибиотици, разработени предимно в периода 1930-1970 г., казва Склирос. Фармацевтичните фирми пък се притесняват да разработват нови лекарства, тъй като изследванията са скъпи. От 2017 г. насам са одобрени само осем нови антибиотика, от които само два представляват нов "скелет" или стабилна конфигурация от два или повече протеина. В резултат на това се очаква до 2050 г. смъртните случаи от резистентни вируси да надхвърлят 10 милиона годишно.
Милиони са починали само за година заради антибиотична резистентност