Гърция е готова да приема на постоянна основа 50 000 бежанци, както и да създаде 5 центъра за разпределение и насочване на бежанците ("горещи точки" - hot spots) Това обяви гръцкия посланик у нас Димостенис Стоинис в словото си на провежданата днес в София международна конференция за бежанската криза и влиянието й върху Балканите, предаде БГНЕС. Конференцията бе организира от Софийския форум по сигурността.
Относно ролята на Турция за бежанската вълна, той каза, че страната му би искала да види желанието и добрата воля на Турция, но още „не сме го видели“. Димостенис Стоинис призна, че има напрежение между съседни страни в региона, които според него се дължат главно на различния им статут. "Отговорът тук е повече Европа. Най-важното са съвместните действия, солидарността, помощта. Без тях наливаме масло в огъня на онези, които искат слаба и разединена Европа“, подчерта той. Дипломатът призова също бежанците да не се уеднаквяват с терористите, да се реформира европейското законодателство и Дъблинския регламент.
В своето изказване Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, посочи, че в момента се прокарват „нови разделителни линии в Европа. Стената на Унгария направи Сърбия и Македония външни граници на ЕС, макар двете страни да не са негови членове“, смята бившият ни посланик в Лондон.
"В момента България разчита на Турция и на зимата да ни решава проблемите. Това може да ни спечели време, но съвсем скоро ние ще се сблъскаме с проблеми. За нас най-важно е да участваме активно в изработването на общоевропейска позиция, защото досега има два подхода, които се свеждат до един резултат – прехвърляне проблема върху съседа. България не може да се съгласи с този подход, защото това означава ние да бъде буфер“, категоричен Любомир Кючуков. Според него сегашните решения на ЕС по бежанската криза изглеждат верни, но те атакуват последствията, а не причината. Относно ролята на Турция той каза, че Европа плаща откуп на тази страна, за да стоят бежанците по-далеч. „Турция стана ключова държава. От страна кандидат тя се превърна в равностоен партньор, който осребрява своето положение.“
Румънската гостенка проф. Моника Роман от Института за икономически изследвания в Букурещ предложи предприемачески подход при разглеждането на темата. В бежанските опасности и предизвикателствата пред Балканите тя вижда и възможности. Според нея мигрантите може да донесат ползи в сферата на работната сила, на икономическия растеж и данъчната система. По думите й в Румъния липсват шофьори и чужденците могат да запълнят тази ниша. Тя добави, че мигрантите в страната й са около 1000, предимно украинци, докато сирийците и азиатците са доста по-малко. Африканци пък бежанци изобщо няма.
„Като представител на науката очаквам да оказваме много повече съдействие за вземането на решения и силни сигнали в сферата на икономическата политика, за да посрещнем интегрирането и оползотворим потенциала на мигрантите и бежанците, заяви тя. Силни сигнали за интегрирането на мигрантите на трудовия пазар. Това е нещо, от което се нуждаем“, добави проф. Моника Роман
