Страните от Западните Балкани са изправени пред лоши демографски показатели от години и експертите смятат, че цялостната социална среда, високата безработица и заминаването на много млади хора в чужбина допринасят най-много за това, пише „Анадолската агенция“ в своя статия представена от агенция Фокус.
Официалните данни ясно показват, че отрицателният естествен прираст (когато броят на смъртните случаи надвишава броя на живородените) е особено изразен в Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия, докато други страни в региона са в много по-добро положение.
Сърбия е една от страните в региона, където броят на ражданията е значително по-нисък от броя на починалите от дълго време. Според данните на Републиканското статистическо бюро на Сърбия, в периода януари-август 2021 г. броят на живородените е 39 965. В сравнение със същия период на миналата година, когато броят на живородените е 40 559, има намаление с 594. Броят на починалите в Сърбия за периода януари - август тази година възлиза на 82 681 и в сравнение със същия период на миналата година, когато броят на починалите е 70 322, той е по-висок с 12 359 души.
Броят на смъртните случаи в сравнение с броя на живородените през 2016 г. в Сърбия е бил по-висок с 36 100, а на следващата година отрицателният естествен прираст е допълнително увеличен до 38 828, а през 2018 г. е 37 680. Следващата година броят на смъртните случаи в сравнение с броя на живородените е по-висок с 37 059, а през 2020 г. е 55 158, отбелязва „Анадолската агенция“.
Хърватия също отбелязва отрицателен естествен прираст от години. Според Централното бюро за статистика на Република Хърватия, през 2016 г. в Хърватия са регистрирани 37 537 живородени и 51 542 смъртни случая, с което отрицателният естествен прираст е 14 005. Вече през следващата година броят на починалите в сравнение с броя на живородените е по-висок с 16 921. През 2018 г. броят на починалите в сравнение с броя на живородените е по-висок с 15 761. През 2019 г. отрицателният естествен прираст е 15 659, а през 2020 г. - 21 178.
Макар и в по-малка степен в сравнение със Сърбия и Хърватия, Босна и Херцеговина също отбеляза отрицателен естествен прираст през последните пет години. Според данните на Агенцията за статистика на БиХ, през 2016 г. в страната са регистрирани общо 29 276 живородени и 35 530 смъртни случая, което е довело до отрицателен естествен прираст от 6254. През 2017 г. броят на смъртните случаи в БиХ беше със 7178 повече от броя на живородените, а през 2018 г. със 7750. През 2019 г. БиХ също имаше отрицателен естествен прираст, т.е. броят на починалите беше по-висок с 9975 по отношение на броя на ражданията. През 2020 г. са регистрирани 25 994 живородени и 42 803 смъртни случая, което увеличава разликата между смъртните случаи и броя на ражданията до 16 809, до голяма степен поради въздействието на пандемията от коронавирус, която отне много животи.
В другите страни от региона в повечето случаи се наблюдава положителен естествен прираст през последните години, с изключение на 2020 г., когато пандемията от коронавирус също оказа значително влияние върху демографската картина.
Косово на равнището на региона на Западните Балкани през последните години убедително отбелязва най-добрите резултати в областта на демографията и раждаемостта. През предходните години Косово постоянно отчиташе положителен естествен прираст.
Според Косовската статистическа агенция през 2016 г. броят на ражданията спрямо броя на починалите е бил по-висок с 14 170, а през следващата година с 13 732. През 2018 г. броят на ражданията в сравнение с броя на починалите е бил по-висок с 12 770, а през 2019 г. с 11 238 души.
Албания също е една от страните в региона, която е имала стабилен положителен естествен прираст през предходните години.
Според Албанския статистически институт ИНСТАТ, през 2016 г. броят на ражданията в сравнение с броя на починалите в Албания е бил по-висок с 10 345, а през следващата година с 8 637. Въпреки че положителният естествен прираст в страната е намалял през следващите години, той остава на високо ниво, а броят на ражданията спрямо броя на починалите през 2018 г. е по-висок със 7130, през 2019 г. с 6624, а последната пандемична година с 470 души.
Според официалните данни Черна гора има добра демографска картина през последните години, отбелязва „Анадолската агенция“.
Според данните на Статистическата служба (Монстат), през 2016 г. в Черна гора са регистрирани 7569 живородени и 6464 починали, с което положителният естествен прираст става 1105. През следващата година положителният естествен прираст е 909, а през 2018 г. -760 През 2019 г. естественият прираст в Черна гора също беше положителен и възлиза на 628.
В Северна Македония през 2016 г. броят на ражданията спрямо броя на починалите е бил по-висок с 2581. На следващата година положителният естествен прираст е 1436, а през 2018 г. се увеличава до 1606. Въпреки това през 2019 г. страната регистрира отрицателен естествен прираст и броят на смъртните случаи спрямо броя на живородените е бил по-висок с 601. През последната пандемична година броят на смъртните случаи в страната спрямо броя на новородените е бил по-висок с 6744.
