58 души са развили остра вяла парализа в Сирия. В провинция Дейр ез-Зор е потвърдено огнище на полиомиелит, предизвикан от циркулиращ полиовурис от ваксинален произход, съобщава Световната здравна организация (СЗО).
Фактическите данни свидетелстват за генетична връзка между трите изолирани полиовируса тип 2 (ПВВП2) с ваксинален произход, изолирани в проби на двама пациенти с остра вяла парализа (ОВП), които са развили паралич на 5 май и 6 май 2017 година, както и в проба, взета на 17 април 2017 година при лице, контактно с пациент с остра вяла парализа (ОВП). От СЗО съобщават още, че Ал Маядин е бил епицентър на огнище на болестта, предизвикана от див полиовирус 1 през 2013 година, а от 21 януари 2014 година случаи на заболели от див полиовирус в Сирия не са регистрирани.
СЗО планира ответни мерки, включващи допълнителни имунизационни действия с прилагането на моновалентна орална ваксина тип 2.
На 3 октомври 2015 година в Лаос 7-годишно момче се парализира. На 30 септември същата година то е получило орална полиоваксина. На 4 ноември двама души, които са били в тесен конакт с детето са дали положителен резултат за ваксинален полиовирус. Всяка година, главно в африканските държави, се регистрират такива случаи, за които СЗО води справка ТУК.
Не само в Африка и Азия
През 2015 година BBC съобщава за случай на британец, който е „съхранявал“ вируса в себе си в продължение на почти 30 години. Мъжът е имал пълен обхват на ваксината, която е получил на 5,7 и 12 месеца, както и бустерна доза на 7-годишна възраст. По-късно е диагностициран с автоимунно заболяване.
Резултатите от фекални проби у пациента показват високи нива на полио вирус и учените са на мнение, че той е присъствал в продължение на 28 години в организма на човека. Вирусът е мутирал и вече не бил „отслабената“ версия“, която се използва във ваксините. Инфекцията е била неутрализирана с помощта на кръвна плазма от хора със здрава имунна система, имунизирани срещу полиомиелит. Подобни случаи са били наблюдавани в Словакия, Финландия, Естония и Израел.
У нас
В следствие на реимунизация с Пентаксим (Pentaxim), ваксина, която съдържа и инактивиран полиомиелитен вирус, малкият Светослав се обездвижва. Поставена му е диагноза остър паралитичен полиомиелит. Родителите търсят средства за лечението на сина си.
Разкритията около полиомиелитната ваксина
В книгатат си Dissolving Illusions“ учените Сузане Хъмфрис и Роман Бистряник проследяват историята на заболяването и въвеждането на ваксината срещу полиомиелит.
Преди широкото разпространение на ваксините, много различни заболявания са били наивно групирани под чадъра на „полиомиелит”. Чак след като ваксините са получили широко приложение, са направени усилия да бъдат отличени полиовирусните инфекции от другите паралитични заболявания. Следващият списък представя няколко такива болести, които биха могли да бъдат категоризирани и документирани като „полиомиелит” преди 1958 г.
- Ентеровируси като коксаки (Coxsackie) и ECHO.
- Недиагностициран вроден (конгенитален) сифилис.
- Интоксикация с арсен и ДДТ.
- Трансверзален миелит.
- Синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barré).
- Провокиране на парализа на крайниците чрез различни интрамускулни инжекции, включително различни ваксини.
- Болест на ръцете, ходилата и устата.
- Отравяне с олово.
Всички тези състояния съществуват и днес и те не могат да бъдат предотвратени от полиоваксините.
Специфична лабораторна диагностика на полиомиелит не е провеждана преди 1958 г. Диагностичните критерии за полиомиелит не са били строги преди проучванията на ваксината през 1954 г. Преди въвеждането на ваксината, здравните специалисти са зорко инструктирани да бъдат нащрек за полиомиелит. След прилагането на ваксината те са отбелязвали зорко кой е развил полиомиелит – ваксинираните или неваксинираните – и са полагали всякакви усилия да диагностицират несвързано с полиомиелит заболяване при ваксинираните.
Практиката сред лекарите преди 1954 г. е била да диагностицират всички пациенти с дори краткотрайни парализи (до 24-часови) като случаи на “полиомиелит”. През 1955 г., когато е въведена ваксината на Солк, диагностичните критерии са станали доста по-ограничителни. Ако не е имало остатъчна парализа 60 дни от началото на заболяването, болестта не е била считана за паралитичен полиомиелит. Тази промяна в диагностичния критерий е довела до огромна разлика в документираната заболеваемост от паралитичен полиомиелит, тъй като повечето хора, които са получавали парализи, са се възстановявали за период по-малък от 60 дни. Д-р Грийнберг казва: "Тази промяна през 1955 г. означава, че се дефинира ново заболяване, по-точно паралитичен полиомиелит с дълготрайна парализа. В допълнение, диагностичните процедури са продължили да стават все по-изтънчени. Вирусите коксаки (Coxsackie) и асептичнит менингит са били отделени от паралитичния полиомиелит. Преди 1954 г. голям брой от тези случаи са били погрешно причислявани към паралитичния полиомиелит. По този начин, чрез проста промяна на диагностичните критерии, броят на паралитичните случаи е бил предопределен да намалее в периода 1955-1957 г., без значение дали е използвана ваксина или не".
Повечето хора днес не знаят за малко известното бедствие Кътър. Това е полиомиелитна епидемия, която бива предизвикана вследствие прилагането на набързо разработената ваксина на Солк, лицензирана от американското Министерство на здравето, образованието и благосъстоянието. Този счупил всички рекорди по бързина процес на одобрение и лицензиране на ваксината, е отнел само два часа.
Поради оказан отвън натиск, комитетът по лицензирането, с оглед одобрението на ваксината, дава лиценза след обсъждане, но без първоначално да изчете известното като „Доклада Франсис” пълно проучване, на което е трябвало да се базира тяхното одобрение.
Изобретението на Солк е инжекционен вариант на вероятно инактивираната с формалдехид полиовирусна ваксина. Имало е сериозни проблеми с процеса на инактивиране на вирусите, които са били известни на вътрешни лица от самото начало на разработката на ваксината. Всяко професионално възражение от учени, участващи по време на разработката на ваксината, са потискани бързо.
В резултат на пренебрегваните предупреждения на висококвалифицирани учени, които постоянно и публично са обяснявали защо и как процесът на инактивиране е бил опорочен от самото начало, ваксиналният вирус е инфектирал, парализирал и убивал ваксинирани деца и контактувалите с тях.
Милионерът и разработчик на ваксини Пол Офит, поддръжник на задължителните ваксинации, е написал книга за инцидента Кътър, в която дори той признава: ". . . заболяването, предизвикано от ваксината на Кътър, е било по-ужасно от заболяването от див полиовирус".
Въпреки че Лабораториите Кътър са набедени за бедствието от 1955 г., всъщност всички производители на ваксини са имали трудности с убиването на вируса в техните ваксини преди и след този инцидент.
Ваксини, произведени чрез използване на бъбреци от маймуни през 80-те, са установени като съдържащи канцерогенен маймунски вирус, който някои медицински изследователи смятат, че може да е довел до рак на част от милионите, на които е дадена ваксината.
В допълнение към повишаването на случаите на остра вяла парализа в Индия, която корелира с нарастващите дози орална полиоваксина, в множество доклади се установява, че ваксиналните вируси мутират до вирулентни форми, причиняващи полиомиелитни огнища в Китай, Нигерия и Индия.
Повече за книгата може да прочетете ТУК
