Оказва се, че изпратени от Анкара сирийски наемници в конфликта около Нагорни Карабах, изчезват безследно и не се завръщат по родните си места. Техни роднини се обърнали направо към турския президент Реджеп Ердоган с молба да разкрие съдбата на пропадналите. За това разказва блогерът с ник Комисар Яррик във военнополитическия Telegram-канал Astra Militarum.
Темата за безследно изчезналите занимава и опозиционните издания в Сирия. Например Step News публикувало обръщение на семейства на завербувани наемници от групировката „Амашат” от състава на „Дивизия Султан Сулейман Шах” до турския президент Ердоган.
„Ние сме група преместени сирийски семейства от всички райони на Сирия в лагер на север с лоши условия за живот. Ние напуснахме нашите градове поради жестокост и угнетяване, но Абу Амаша (главатар на бандата „Амашат”) се възползва от нашата бедност и тежко положение, завербува нашите деца и без военна подготовка ги изпрати да воюват в Азербайджан в ужасни условия” – цитира „Русская весна” превода на обръщението. – Връзката с тях е прекъсната, а Абу Амаша отказва да ни предостави информация за тяхната съдба вече повече от месец.”
Следва да се отбележи, че боевете в Нагорни Карабах са много ожесточени. С цел минимизиране на загубите, при атаките сирийските наемници са пускани пред азербайджанските войници. Именно това обуславя големите жертви след тях.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че разполага с данни за почти 2000 наемници. В отговор президентът на НКР Араик Арутюнян заяви: „... половината от 2000 боевики ние вече ги унищожихме, а останалата част ще унищожим в най-близко време.”
Една от сложностите при използване на сирийците в Нагорни Карабах се крие в езиковите и културни особености на региона. Арабските наемници не могат да се адаптират към местния планински климат, освен това ги разделя езикова бариера. В тези условия на Анкара се налага срочно да предприеме мерки за нивелиране на разликата между бившите джихадисти и азербайджанските военни.
Турците очевидно са направили извод за нецелесъобразното използване на сирийските наемници в НКР. Именно с тази цел в Азербайджан са прехвърлени коренни терористи от Кавказ, основно от района на Северен Кавказ, и то с опит от бойна дейност в планински район. Особено се ценят кавказките терористи, които след войните с Русия се прехвърлили в Идлиб, планинската част на Северозападна Сирия, и набрали подходящ опит.
В Баку имат опит от използването на чеченски боевики на своя страна в първата карабахска война, наистина не съвсем успешен. Някога в борбата с арменците Азербайджан поканил полевия командир Шамил Басаев и неговия „абхазки отряд” с численост от 100 души. Басаев обаче не стоял дълго в Карабах и после считал като свое най-голямо поражение разгрома на чеченския отряд край Мардакерт.
Турция едва ли ще остави опитите да разпростре своята воля над целия кавказки регион. Затова Турция изобретателно ще търси други пътища за постигане на тази цел. За Анкара терористите само един от способите за създаване на единно протурско пространство на всичките територии, намирали се някога в състава на Османската империя.
Няма обаче да бъде изненада, ако Ердоган по-нататък активизира борбата с Европа. Анкара дава солидни признаци, че се опитва да възглави световния глобален халифат, който беше разрушен с падане на”Ислямска държава”.
Превод: Ганчо Каменарски
