Националният исторически музей (НИМ) ще покаже 44 медни съда в експозицията „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“, която се открива на 21 февруари от 11,30 часа в Изложбената зала на Етнографски музей на открито „Етър”. Това е първото гостуване на колекцията извън София, която съдържа общо 158 предмета, изработени по различно време – от периода на Османската империя до 30-те години на ХХ век. Неин собственик е НИМ.
Чрез изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“ може ясно да се откроят основните тенденции в развитието на медникарския (бакърджийския) занаят по българските земи от периода на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на населението от тази епоха. Показани са уникални мюсюлмански ритуални съдове, използвани за магически лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 г.
Медникарството е в групата на занаятите, практикувани основно в градска среда. Те представляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско производство. Наименованието му се определя от метала, който се използва при изработката на съдовете – мед. Много често вместо мед се използва и османската дума бакър, затова на места занаятът е известен като бакърджийство.
До Освобождението занаятът се практикува повсеместно в цялата Османска империя, като основните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и др.
Съдовете, изработвани от бакърджиите са около 30 вида – за домашна употреба или с религиозно предназначение.
Украсата на бакъра е „визитна картичка“ на занаятчията. Най-голям майсторлък се проявява при изписването на синии, където под влиянието на източния стил, донесен от османците, се достига до сложни композиции с висока художествена стойност.
Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове започва в началото на 40-те години на миналия век. Родителите му имат пункт за събиране на желязо. Един ден там са стоварени медни съдове, докарани от Гърция. Ануш Балабанян - майката на Дикран, отделя два сахана, върху които са гравирани арменски надписи. Това се запечатва в съзнанието на момчето. Едва по-късно, в късните си студентски години през 1964 г., започва да колекционира медни предмети. Дикран Балабанян оценява какво предимство е съдовете да имат датировка. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, дошъл в България от юг, е особено странен, благодарение на богатата си, нетрадиционна украса, на която се виждат птици и хора със скафандри.
Немалко от предметите са подарени на Балабанян от собственици, на които допада неговата колекционерска страст. Дикран Балабанян, като ценител, осъзнава колко важно колекциите в музеите да се обогатяват непрекъснато. На ценните предмети мястото им е там, убеден е той.
Изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“, ще продължи до средата на май 2018 г., съобщиха още от НИМ.
