"Днес това, което наблюдавам, говорейки за култура, което пък е много общо понятие, е че всъщност ние в момента разполагаме с един декомлексиран простак, който е модел в йерархията на българското общество, започвайки от най-високите етажи на политиката и стигайки до най-ниските стъпала". Това заяви един от най-известните български режисьори, успели на световно ниво, Галин Стоев пред БНР.
"Аз толкова много се премествах във времето и пространството, от един контекст в друг, че в един момент си дадох сметка, че единствената сигурна точка, с която мога да разполагам и в която бих могъл да се заземя, е в мен самия", каза още Стоев.
На въпроса дали кулурният живот у нас е комерсиализиран Стоев отвърна:
"Аз много често си мисля, че той липсва. За да бъде нещо комерсиализирано, то първо трябва да съществува. Това е една много голяма тема. Мисля си, че му е отпуснат краят. Зависи от това как човек ще се позиционира, как ще погледне на това. В българската класическа литература е съществувало това разделение между големия родолюбец Иван Вазов, който е една много сериозна фигура, който едва ли не е конструирал съвременния български език, писал във всички жанрове, чийто роман „Под игото” бе избран за най-добър български роман.
Аз мисля, че това не е добър роман, като литература той няма особени качества. Чисто исторически Вазов е изключително важен, именно с това, че се е опитал да създаде национално самосъзнание и национална литература. Затова е писал във всички жанрове. Това обаче се бърка с качествена литература. Фактът, че не можем да направим разлика между едното и другото е много притеснителен и според мен говори за липса на култура или по-скоро за липса на кодове, с които да я разчитаме. С това не искам да кажа нищо лошо за Вазов, напротив – смятам, че е много важен. Но Вазов и кръгът около него са настоявали след Освобождението, че трябва да напомпаме с огромно самочувствие българина, за да може той да вдигне високо глава и да заяви за себе си и да може да съществува без комплекс и да изгради своята идентичност.
От другата страна са били Пенчо Славейков, д-р Кръстев и кръга „Мисъл”, които са смятали че простакът може да се държи изкъсо, само ако изпитва огромно чувство за срам, затова че е простак. Всъщност те са настоявали на това необразованият да се срамува от това, че е необразован.
Аз дълго мислех, че този спор е останал някъде в миналото. Днес това, което наблюдавам, говорейки за култура, което пък е много общо понятие, е че всъщност ние в момента разполагаме с един декомлексиран простак, който е модел в йерархията на българското общество, започвайки от най-високите етажи на политиката и стигайки до най-ниските стъпала.
Вазов донякъде е успял, само че в грешна посока. Ако бяхме заложили на срама, предложен от кръга „Мисъл”, сега щяхме да имаме друг диалог за културата".
