На 18 март се навършиха една година от атаката в тунизийския музей „Бардо”, по време на която „Ислямска държава” отне живота на 22 души, 21 от които бяха чуждестранни туристи. След този атентат Тунис се намира повече от всякога под натиска на „Ислямска държава”. Страната бе сцена на два джихадистки атентата и на една зрелищна атака близо до границата с Либия. Отвъд символичното си значение, тези сблъсъци бяха потвърждение на това колко сериозно е джихадисткото предизвикателство, с което Тунис трябва да се справи.
Силна експанзия
От края на 2014 година и началото на 2015 година „Ислямска държава” не е спирала да засилва влиянието си в джихадистката „галактика” в Тунис, дотогава доминирана от бригадата „Окба Ибн Нафаа:, свързана с „Ал Кайда в ислямския Магреб” и особено активна в планинските масиви в западно-централните части на страната, близо до алжирската граница. Възходът на „Ислямска държава” е следствие от по-голямата й способност да привлича радикализираните младежи в Тунис, които, възраждайки старата тунизийска традиция на муджахидините по чуждестранните фронтове – причина за арабския национализъм през 50-те, 60-те и 70-те години на 20 век, – са особено податливи на изкушението, което представлява международният джихад. Според данните от изследване на ООН, което бе публикувано през 2015 година, около 5500 тунизийци са заминали да се бият по различни чуждестранни фронтове на джихада. Основната част са в Сирия – около 4000 души, и в Либия - между 1000 и 1500 джихадисти.
Другата причина за хегемонията на „Ислямска държава” в джихадисткото движение е, че мрежата на „Ал Кайда в ислямския Магреб” бе по-силно засегната от натиска на силите за сигурност. След атентата в музея „Бардо” властите проведоха решителна офанзива срещу последователите на „Ибн Нафаа” в западно-централните райони, убивайки на 28 март алжирския лидер Халед Шаиб, известен като Локман Абу Сахр. По всичко личи, че смъртта му е отслабила свързаната с „Ал Кайда в ислямския Магреб” групировка.
Ефектът на „заразяване” от либийския конфликт
Вкореняването на „Ислямска държава” в Тунис се дължи на динамиката на разпространението й в съседна Либия, където военнополитическият хаос позволи разцвета на джихадистките групи. Тунизийските джихадисти са особено многобройни в Сирт – укрепление на „Ислямска държава” по централното крайбрежие на Либия, но също така те бяха много активни и около Сабрата, на около 100 километра от тунизийската граница, където присъствието на „Ислямска държава” е по-дискретно. Американският удар от 19 февруари срещу ферма близо до Сабрата, където загинаха около 50 екстремисти, повечето тунизийци, промени стратегическото разпределение на силите в района. Изправени пред либийските милиции, групите на „Ислямска държава” трябваше да се разпръснат, което в крайна сметка ги отведе към близката граница с Тунис.
Рискът от завръщането на джихадистите в Либия
Според анализатори в Тунис опитите за установяване на провинция на „Ислямска държава” в Бен Гардан са били засилени. При атаката в града на 7 март нападателите действаха с лекота, тъй като част от тях бяха местни. В известна степен с действията си те искаха да се върнат в страната след либийските премеждия. Именно този ефект на бумеранга застрашава Тунис, чийто демократичен преход след 2011 година е модел, с който джихадистите се опитват да се преборят.
Le Monde
