На пръв поглед президентите на САЩ Доналд Тръмп и Барак Обама изглежда, че нямат нищо общо що се отнася до външната политика. Ярката и груба риторика на Тръмп изглежда, че е пълна противоположност на спокойния и обмислен подход на Обама по външните въпроси.
Но фактически тези толкова различаващи се президенти имат същия широк подход по външната политика на САЩ. И двамата са "реалисти" в нея. И двамата вярват, че светът е колекция от национални държави, всяка от които най-вече заинтересувана в собствените си интереси, които често са конкуриращи се с тези на другите.
Реализмът е вкоренен в следните предположения. На първо място, международният ред е изграден от национални държави, всяка заинтересувана в собствените си мощ и сигурност. На второ място военната и икономическите сили са основните гаранти за националната сигурност. На трето място стабилният международен ред идва в резултат на стабилен баланс на силите между националните държави.
Реализмът може да бъде разбран най-добре, ако се постави в контраст на конкурентната школа на либерализма, който смята, че все по-сложните връзки между нациите затрудняват все повече определянето на националния интерес и са намалили полезността на военната сила.
Либералите във външната политика се опитват да изградят по-силни международни институции, като ООН и ЕС, за да намалят върховенството на националната държава в международните отношения и съответно да намалят употребата на военната сила. Международните човешки права и международното право са значително по-важни цели за либералите, отколкото за реалистите.
Тръмп е изразен реалист, който мисли за света от гледна точка на националния интерес на САЩ. Неговият слоган "Америка на първо място" означава употребата на икономическата и военната сили на нацията за подобряването на живота на нейните граждани. Другите нации са полезни, доколкото те допринасят за националните цели на Тръмп. Инструментариумът на Тръмп включва употребата на преговори и непредсказуемостта при следването на националните интереси. Тръмп вярва, че Обама е претърпял провал, защитавайки националните интереси. "Пълен провал": така той описа външната политика на своя предшественик. Предвид това осъждане, как може Обама да има подобен подход във външната политика като Тръмп?
Барак Обама е отявлен почитател на външната политика на Джордж Х. У. Буш (старши) и на неговия съветник по националната сигурност в периода между 1989 и 1993 г. Брент Скоукрофт. Тяхната външна политика бе реалистска, но с по-голямо ударение върху предсказуемостта, дипломацията и многостранното сътрудничеството, отколкото Тръмп досега е следвал.
Реалистският подход на Обама се отразява в редица от неговите стратегии. Анализаторът Пол Пилър ги сумира като "взаимодействай със света какъвто е, а не с такъв, какъвто желаеш да е, адаптирай се към различията в различните ситуации, отдай дължимото на геополитиката, страните нямат постоянни приятели и съюзници, а единствено постоянни интереси".
Това е подходът и в политиката на Тръмп. Решението му да увеличи броят на войниците в Афганистан отразява условията на място и геополитическата важност на страната, не неговия скептицизъм, изразяван по време на предизборната кампания. Отвъд разгорещената си риторика, действията на Тръмп спрямо Северна Корея се опитват да свържат общите интереси на нациите в региона и общите действия на Съвета за сигурност на ООН.
След шест месеца като президент, реалните изменения на външната политика от тази на предишната администрация са твърде ограничени. Тръмп значително е изменил външната политика на Обама единствено в четири сфери: транс-тихоокеанското партньорство, войната в Сирия, забраната за пътуването и Парижкото климатично споразумение. Пето възможно голямо разминаване в бъдеще може да бъде Иранското ядрено споразумение.
Като изключим разпалената риторика на Тръмп, малка или изобщо никаква промяна няма в 11 сфери на външната политика: Русия, Северна Корея, войната срещу "Ислямска държава", НАТО, НАФТА, Китай, Афганистан, граничната стена с Мексико, Куба и израелско-палестинския конфликт.
Това, което наистина различава Тръмп от Обама е неговата различаваща се емпирична оценка за статута на САЩ в Света. Обама прие климатичните изменения, руската агресия и нарастващото влияние на Азия като преки грижи за нацията. Според Тръмп САЩ се сблъсква с търговски бедствия, нации, които трябва да плащат повече за собствената си отбрана и силната заплаха на международния тероризъм.
Обама вярваше във внимателното следване на националните интереси чрез дипломация и в многостранните споразумения, където те са възможни. Тръмп е по склонен да разчита на военната и търговската сила при следването на тези интереси. Това и отличава външната политика на Тръмп от тази на Обама.
Обама се различаваше от Тръмп в избора си и на стратегия, и на тактика по света.
Различието се дължи на различната гледна точка на Тръмп относно заплахите, с които САЩ се сблъскват и на различния набор стратегии и тактики за справянето с тези заплахи. Президентите са двама реалисти с разминаващи се концепции за националните интереси на САЩ и за начина на следването им.
Авторът Стивън Шиър е професор по политически науки в колежа "Карлстън" в град Нортфийлд в щата Минесота и съавтор на книгата "Президентството на Тръмп: Аутсайдер в овалния кабинет".
The Hill
