След първата си среща с премиера на Израел Бенямин Нетаняху през 1996 г., Бил Клинтън излял гнева си пред служителите си относно очевидните презумпции на неговия посетител относно баланса на силите в двустранните отношения, пише американският дипломат Патрик Терос в Responsible Statecraft.
„Кой, по дяволите, мисли, че е той?“, според съобщенията изревал Клинтън. „Кой е шибаната суперсила тук?” Двадесет и седем години по-късно друг американски президент би трябвало да си задава същия въпрос за същия Биби Нетаняху и страната, която ръководи.
Безкрайно съжалявам, но не приемам насериозно неприятното клише, че „администрацията на Байдън работи усилено, за да промени политиките на Израел", пише авторът на анализа. Твърде често апологетите на нашата политика по отношение на трагедията в Ивицата Газа твърдят, че е „политически нецелесъобразно“ да се поставят ясни изисквания към правителството на Нетаняху и да се предприемат строги мерки, ако то откаже да ги изпълни, защото това ще разгневи мощното израелско лоби. Още: САЩ: Сега е моментът Израел да намали атаките в Газа
САЩ и Израел
Наистина ли поддръжниците на Байдън ни казват, че САЩ и техният президент са беззъби слабаци, принудени да молят лидера на малка страна, която дължи самото си съществуване на САЩ, да предприеме някакви действия, за да защити живота и благосъстоянието на жителите на Ивицата Газа, които са атакувани вече трети месец, без да падат бомби? Между другото, самият Байдън призна, че тези атентати са били „безразборни“. Ситуацията в Ивицата Газа стана толкова лоша, че ръководителят на хуманитарната организация на ООН я обяви за „необитаема“.
Байдън е президент на САЩ и те остават най-могъщата държава в света по почти всички показатели. Без тяхната подкрепа Израел няма и не може да има бъдеще. Твърдото искане за незабавно спиране на ексцесиите и въздържане от тях в бъдеще ще има огромен вътрешнополитически ефект в Израел - за разлика в самите САЩ. В същото време Байдън няма да е нужно публично да заплашва за спиране на военните доставки - няколко думи, казани насаме с Нетаняху и членовете на неговия военен кабинет, трябва да са повече от достатъчни.
По-голямата част от правителството на Нетаняху ще му обърне гръб. Дори най-войнствените командири на Израелските отбранителни сили (IDF) няма да искат да изпитат търпението на американския президент. Отказът на Нетаняху да се подчини ще ускори изселването на светските израелци, заедно с православните християни, особено тези с американски паспорти. Още: Израел: Интензивната фаза на войната в Газа скоро ще приключи
Американски президент със силна воля може да прави каквото си поиска, без значение дали мощно лоби му се противопоставя или не. Айзенхауер принуди Давид Бен Гурион да напусне Синай през 1956 г. Картър, по време на „горска разходка“ в Кемп Дейвид през 1978 г., убеждаваше Менахем Бегин да напусне селищата в Синай и да се съгласи на мирен договор с Египет. През юни 1982 г. Рейгън принуждава същия Бегин да обяви прекратяване на огъня в Бейрут. Джордж У. Буш задържа 10 милиарда долара помощ през 1991 г., след като израелският премиер Ицхак Шамир отказа да спре строителството на нови селища. Във всички тези случаи Израел отстъпи. И никой няма да каже, че Нетаняху е парче от същото платно като Бен-Гурион, Голда Меир, Менахем Бегин или Ицхак Шамир.
Байдън изглежда не осъзнава, че позицията му подкрепя само политическото оцеляване на Нетаняху, а не дългосрочните интереси на Израел. Биби не се интересува от щетите за Израел, стига да избегне затвора. Той пожертва еврейската родина за лични интереси. Той и неговото правителство извършиха клане на цивилни, което беше безпрецедентно дори в предишните войни на Израел. Тяхната реторика само засили убеждението на останалата част от света, че Израел е решил да извърши етническо прочистване на палестинците в собствената им родина.
Войната на Израел срещу палестинците затвърди убеждението на огромното мнозинство от страните в така наречения Глобален Юг, че палестинците са в челните редици на конфликта срещу колониализма и империализма. В ООН все по-често се чуват антиизраелски гласове с искане за прекратяване на огъня, което само задълбочава изолацията на САЩ. Ако кървавата кампания на Израел в Ивицата Газа не приключи скоро, споразуменията „Авраам” между Израел и четири арабски страни рискуват да останат просто формалност: народният гняв срещу Израел в тези страни ще ги лиши от всякакво политическо значение. Байдън го дължи на самия Израел, страна, скъпа на сърцето му, да спре безразсъдството на Нетаняху и неговите съюзници сред националистите и религиозните фанатици.
Нетаняху няма план за следвоенния период. Но изглежда, че възнамерява да продължи войната, докато може. Може би за да направи това, той ще атакува Ливан (на което Байдън „силно“ се противопоставя), да не говорим за намаляване на населението на Ивицата Газа колкото е възможно повече, като изгони бездомните му жители в Синай или ги депортира на други места (на което Байдън също се противопоставя не по-малко „силно”). Ако неотстъпчивостта на Нетаняху бъде оставена без контрол, САЩ могат да бъдат въвлечени във военни действия, които не искаме. Още: ООН призовава за незабавно прекратяване на огъня в Газа
Твърдата и безкомпромисна подкрепа на Байдън за Нетаняху е озадачаваща. Неговите първоначални симпатии към Израел и безусловна материална и морална подкрепа бяха очаквани - това беше емоционален отговор на ужасите на 7 октомври. Докато Байдън спечели много похвали за справянето си с конфликта в Украйна, войната на Израел в Ивицата Газа отвлече вниманието на Америка от Киев.
По същество американският президент е затънал във война, която е далеч от американските интереси и отклонява вниманието и ресурсите от конфликт, чийто резултат, напротив, е много по-важен за САЩ. В резултат на политиката на Байдън хората около него гледат на Америка или като на слабак или като съучастник в случващото се. Нетаняху по същество показа среден пръст на Съединените щати и ние го оставихме да му се размине. Трябва ли да казвам, че нашият престиж на суперсила е разклатен?
Преизбиране?
Войната в Газа също нанесе сериозен, ако не и фатален удар върху шансовете на Байдън за преизбиране. Като се има предвид значителното му арабско-американско население, Мичиган се смята за изгубен. Охайо, Минесота и Уисконсин също имат значително мюсюлманско и арабско население. Освен това Байдън е на път да загуби арменския вот, ако хулиганите, коварно нападнали арменското духовенство в Йерусалим, останат ненаказани. Тъй като Байдън е заседнал в 90-те години на миналия век (като се има предвид историческата конфронтация между Клинтън и Буш през 1992 г.), е възможно той да се страхува да не загуби подкрепата на евреите на предстоящите избори, пише Responsible Statecraft.
Но този страх е неуместен. Скорошно проучване установи, че почти половината от младите американски евреи не подкрепят настоящата му политика спрямо Израел, докато християнските ционисти съставляват значителна част от републиканския електорат и е малко вероятно да гласуват за Байдън. И накрая, някой може да попита: защо Байдън – ако приемем, разбира се, че неговият грешен подход е продиктуван от чисто политически съображения – толкова активно подкрепя чуждестранен политик, който не крие враждебността си към всички президенти на Демократическата партия от 1993 г. насам? Още: Войната в Газа е "геноцид": ЮАР срещу Израел
Байдън има много малко време да убеди Нетаняху, преди той да постигне очевидната си военна цел за обезлюдяване на Ивицата Газа и разпространение на конфликта в Ливан и може би извън него. Това от своя страна рискува да въвлече американските войски в нова безкрайна война в Близкия изток. Вместо това бързите и решителни действия, съчетани с истинска дипломация, насочена към постигане на жизнеспособно решение на 75-годишния израелско-палестински конфликт, ще възстановят репутацията на Америка.
С други думи, сега е моментът една суперсила да защити собствените си интереси в тези отношения.
Автор: Патрик Терос
Превод: Ганчо Камнарски
