В първата част от материала, писан по разследване на британския ежедневник The Guardian, ви разказахме за метода на микротаргетирането – начин за манипулация на нагласите на хората по определени теми. В този материал продължаваме с данни за това кой стои зад създаването на тази методика и търсим отговор на въпросите дали с нейна помощ светът стана свидетел на две от най-шокиращите политически събития в историята му – Brexit и идването на власт на Доналд Тръмп в САЩ.
Кукловодите
Всичко в схемата за въздействие се върти около американския милиардер Робърт Мърсър. Той е най-големият донор за кандидат-президентската кампания на Тръмп. Мърсър натрупва състоянието си чрез най-успешно управляваните хедж фондове в света. Той обаче е специалист по компютърни науки и един от пионерите в областта на изкуствения интелект. Започва работа в IBM още в началото на 70-те години на миналия век и изпъква с разработката Mercer Clustering – стандарт за автоматичен превод на база на статистически модели (SMT).
Мърсър държи 90% в компанията за анализ на данни Cambridge Analytica, която печели няколко тлъсти договора с Пентагона и Държавния департамент след като Тръмп става президент. Например - договор за изготвяне на психологически профили на млади мъже със склонност да се присъединят към "Ислямска държава", което беше потвърдено от Държавния департамент. Представянето на официалния сайт на компанията гласи следното: "Cambridge Analytica използва информацията, за да променя поведението на публиката. Посетете нашето търговско и нашето политическо звено, за да видите как можем да ви помогнем". Точно тази компания управлява дигиталната кандидат-президентска кампания на Тръмп и помага активно на Найджъл Фарадж – политическият мотор на Brexit, бивш председател на UKIP, който слезе от поста председател на партията моментално след като отговорът "не" на референдума за Brexit стана факт. Фарадж беше първият британски политик, срещнал се с Доналд Тръмп и дори поиска да е посредник между Тръмп в ролята му на президент на САЩ и британското правителство. Вицепрезидент на Cambridge Analytica точно в периода на кампанията на Тръмп пък е Стив Банън – собственик на сайта Breitbart, който яростно защитава крайнодесни идеи и беше опора на Тръмп в медийната война по време на кандидат-президентската кампания и приятел на Фарадж. Банън влезе като съветник в Съвета по национална сигурност на САЩ и беше част от съвета до началото на април тази година, когато беше освободен, но остана главен съветник на Тръмп.
Изключително интересен факт е кой държи останалите 10% в Cambridge Analytica. Това е SCL Group – британска компания с 25 години опит в разработка на психологически операции за военния комплекс, както и в политически предизборни кампании. Директор в тази компания е бившият британски адмирал Стив Тейтъм – човек с докторска степен по международни отношения от Университета в Саутхямптън и с научни трудове в сферата на стратегическите комуникации и влияние, написал няколко книги, сред които следната: "Поведенчески конфликт: Защо да разберем човешката мотивация ще е решаващо за изхода на бъдещи конфликти". Тейтъм беше и командващ на звеното за психологически операции на британския контингент в Афганистан. В SCL Group работи и Крис Нейлър, бивш командващ на операционния център на американската морска пехота.
Един странен и интересен детайл за този свят - през 2013 година с тогавашния шеф на SCL Group Александър Никс се среща Софи Шмид – дъщерята на Ерик Шмид, главен изпълнителен директор на Google между 2001 и 2011 година и изпълнителен директор на Alphabet. Това е компанията-майка на Google. Софи предлага на Никс да си сътрудничи с компания на име Palantir – компания, която "произвежда продукти за анализи на човешко поведение чрез реална информация". Сега Софи работи в Uber. Palantir пък стопанисва огромни бази данни за британски и американски граждани – бази, които се ползват от Британския център за комуникации, който предоставя информация за британското разузнаване, както и от Американската агенция за национална сигурност (АНС).
Втората замесена компания за анализ на данни е AggregateIQ – канадска компания, чийто главен офис се намира на втория етаж над магазин във Виктория, Британска Колумбия. Това е компанията, използвана от Vote Leave за Brexit, за чиито услуги, според официалните фактури, Vote Leave дава 3,9 млн. паунда – повече от половината си бюджет. Още три организации, подкрепящи напускането на ЕС от Великобритания, плащат на AggregateIQ - BeLeave, „Ветерани за Великобритания” и Демократичната партия на профсъюзите. Тези три организации плащат 757 750 паунда на AggregateIQ, също според официални фактури, но според британските закони координацията между водещи самостоятелно политически кампании организации е забранена, освен ако бюджетът за разходите не е деклариран съвместно. В случая обаче не е. А нито една компания за анализ на данни не е получила официално повече пари в кампанията за Brexit от AggregateIQ – нито когато говорим за кампании в подкрепа на оставането на Великобритания в ЕС, нито когато говорим за кампании против. Но британската ЦИК на практика не може да направи нищо на AggregateIQ, защото тя няма офис на британска територия. Британските власти питат AggregateIQ относно финансирането, канадската компания отговаря, че е подписала споразумение за поверителност относно плащанията и нещата приключват дотук.
Каква е връзката между Cambridge Analytica и AggregateIQ – адресът и телефонният номер на AggregateIQ отговарят на чуждестранно звено на SCL Group, акционер в Cambridge Analytica. Звеното се казва SCL Canada, а данните са официално публикувани на сайта на Cambridge Analytica. След като от The Guardian се заинтересуват от съвпадението, данните от сайта на Cambridge Analytica изчезват – включително кешираните. От SCL Group обясняват, че преди време са си партнирали с AggregateIQ, така, както и Cambridge Analytica, но вече не го правят и затова са обновили информацията.
"Канадците бяха нашият офис в ариегарда. Те написаха софтуера, който ползваме. Те държат нашата база данни. Ако AggregateIQ е замесена в нещо, значи и Cambridge Analytica е там. Ако е така, значи и Робърт Мърсър и Стив Банън са замесени", твърди Пол*, бивш служител на Cambridge Analytica и източник на The Guardian. А Кристофър Уайли – човекът, който Пол сочи за мозъка, създал AggregateIQ, отказва коментар по темата.
Морално ли е?
Професорът по философия в Университета на Ню Йорк Тамсин Шоу коментира контекста на ситуацията така: "Потенциалът на науката за манипулация на емоции е много добре овладяван. Това е финансирана от военните методика, която се използва за влияние върху избори по начини, които хората дори не могат да възприемат и да си представят. Методиката експлоатира съществуващи феномени като например национализма и се използва за манипулация чрез промяна на хоризонта на възприятия. Смразяващо е да знаеш, че няколко плутократи разполагат с техническото обезпечение да превърнат теорията в практика".
"Това не е политическа консултация. Трябва да разберете, че Cambrige Analytica не е нормална компания в никакъв случай. Не мисля, че Мърсър го интересува дали прави пари чрез нея. Това е продуктът на милиардер, който си прави собствена лаборатория за опити, за тестове как може чрез фини механизми да въздейства решаващо върху изборните процеси. Робърт Мърсър не инвестираше в Cambridge Analytica, докато не бяха реализирани няколко пилотни политически проекта. Например в Тринидад и Тобаго, където през 2013 година AggregateIQ и Cambridge Analytica реализират програма за микротаргетиране за управляващата партия, като поне един служител на Palantir (бел. ред. – компанията, която дъщерята на Ерик Шмид препоръчва на тогавашния шеф на SCL Group) консултира проекта. Целта на програмата е да се събере и анализира историята на браузърите на обикновени граждани – какви места в интернет посещават, за да им се направят профили в обща полицейска база данни и да се изчисли коефициент на вероятност съответният човек да извърши престъпление. Приличаше на филма "Специален доклад" с Том Круз (бел. ред. – във филма Круз играе полицай в специално звено, което предотвратява престъпления преди да са се случили). Мърсър обаче е един от най-умните компютърни специалисти в света – той не би похарчил милиони за глупости”, разказва пред The Guardian Дейвид*, друг бивш служител на Cambridge Analytica.
Професорът по социология Дейвид Милър е категоричен: "Това е невероятен скандал и тези практики нямат нищо общо с демокрацията. За гласоподавателите трябва да е ясно откъде идва всяка информация – и ако източникът не е прозрачен, това повдига въпросът живеем ли демократично".
* Имената на служителите на Cambridge Analytica са променени
