Логиката на ядреното възпиране е цинична, но безупречна, пише в излизащото в Хонг Конг издание South China Morning Post колумнистът Алекс Ло. Изданието се смята за приближено до китайският президент централната китайска власт.
Желанието на Запада насилствено да смени властта в Русия само увеличава риска от ескалация и последващ Армагедон. Ядрената заплаха на руския лидер не е, че може да удари Украйна. Това е предупреждение към Запада: не се опитвайте да съборите Путин.
От самото начало на руската инвазия в Украйна много западни коментатори с радост се наслаждаваха на всеки военен провал и отстъпление на Русия, виждайки в тях предвестниците на провала и възможния крах на режима на Путин. Именно това опасно мислене, което граничи с делириум, доведе руския лидер до заплахата от ядрен удар.
Западът, особено Съединените щати, доставяйки на Киев оръжия и разузнавателна информация, дават да се разбере, че военните действия могат да бъдат прекратени само със съгласието на Володимир Зеленски и неговите генерали. Онези, които остават неутрални или още търсят дипломатическо решение биват заглушавани или изтласкани обратно в задния двор.
През цялото време Путин е третирал битките като неразделна част от борбата за оцеляване между Русия и Запада. Военните провали, които го заплашват, само потвърждават тезата му. Противно на всички уверения на президента на САЩ Джо Байдън, победата на Путин представлява опасност само за Украйна и, вероятно, за Европа. Но ако загуби, ще се превърне в опасност за целия свят - защото е с пръст върху ядрения бутон. И със сигурност приравнява собственото си оцеляване с оцеляването на цяла Русия.
Тъй като Съединените щати се лишиха от краткотрайния си монопол върху ядрените оръжия малко след Втората световна война, стана ясно, че тяхното използване ще доведе до взаимно унищожение и по принцип е невъзможно без потискане на политическите цели, които един противник може да си постави.
Смята се, че войната е продължение на дипломацията с други средства. Но една ядрена война унищожава не само предпоставките за дипломация и политика, но и самото съществуване на дипломати и политици като такива - и на цялото човечество. Както биха казали последователите на Карл фон Клаузевиц, ядрената война като средство надхвърля целите на дипломацията и обществената политика, а и самото съществуване на държавите.
Никоя страна не може да очаква да нанесе дори ограничен ядрен удар без сериозен риск от тотална ядрена война. Според т. нар. "План А", компютърни симулации с участието на учени от Принстънския университет, само един тактически ядрен удар с ограничена мощност е бил достатъчен, за да предизвика пълномащабна ядрена война между Русия и Съединените щати - това би било световен Армагедон. Реалистичността на програмата се основава на текущата позиция на американските и руските сили, плановете за ядрена война и целите на ядрените оръжия.
По този начин полезността на ядрените оръжия не е в тяхното използване, а в тяхното притежание. Това важи особено за диктаторите и автократите след Студената война. Тези, които ги нямат – Саддам Хюсеин или Муамар Кадафи – са свалени или от собствения си народ, или от Запада (или дори и от двете едновременно). А онези, които ги имат, като Ким Чен-ун, напротив, спят спокойно през нощта. Ето защо Северна Корея периодично тества ядрени бомби и изстрелва ракети в морето. Ким не е глупав и няма да започне война, която със сигурност ще загуби, но трябва да напомни на света: имам бомби и средства за доставка, така че дори не се опитвайте да докоснете моя режим!
Същата логика важи и за Путин. Той нахлу в Украйна, защото тя няма ядрени оръжия - самата тя ги предаде на Русия през 1991 г. като условие за своята независимост. Победата не му блести, но има ядрено възпиране. И това е предупреждение към света: оставете моя режим!
Неговата ядрена логика е цинична, но безупречна по свой начин.
Разбира се, колкото по-голям е ядреният арсенал на една страна, толкова по-тромава е нейната система за командване, контрол и комуникация - поне можем да се надяваме на това. Но искаме ли да проверим колко добре работи тя в Русия или да разберем колко лоялни са нейните генерали?
Може би по-опасна от заплахата на Путин е липсата на хладна логика на Запада, който предпочита борбата между доброто и злото до победния край.
Превод: Ганчо Каменарски
