Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Политико: Мнението на зле информираните и на експертите няма еднаква тежест

12 октомври 2021, 14:45 часа • 2000 прочитания

Глупостта очевидно не е нещо ново. Историята е пълна с идиоти, които вършат нелепи неща. Напомням си за това всеки път, когато минавам покрай едно гробище в Югоизточен Лондон, където лежи Робърт Кокинг, английски акварелист, който през 1837 г., на 61-годишна възраст, решава да демонстрира изобретения от него парашут, като скочи от балон с горещ въздух на една миля над Гринуич.

Кокинг никога преди това не е бил в балон с горещ въздух, не е знаел нищо за летенето и конструкцията на парашутите и не е мислил първо да изпробва изобретението си - но е бил толкова уверен в него, че все пак скача.

След това естествено той вече не рисува никакви акварели. Но не може да се отрече, че Кокинг е бил човек, изпреварил времето си.

Големите борби на XX век са били между комунизма и капитализма, монетаризма и кейнсианството, демократичните ценности и диктатурите. Определящата битка на нашата епоха е между информираните и гордите невежи. И напоследък побеждават последните.

Включете който и да е новинарски канал. Включете радиото. Заредете социалните си мрежи. Глупостта е станала масова. Това е новата мода - и се очертава сега да бъде нейният златен век. Кому са нужни експериментални балони с горещ въздух, когато имаш конски транквилизатори, които според теб ще излекуват COVID-19?

Смъртта на Кокинг е ранна демонстрация на ефекта на Дънинг-Крюгер - когнитивно отклонение, което кара хората, които знаят много малко, да вярват, че знаят много.

"Некомпетентността не кара хората да бъдат дезориентирани, объркани или предпазливи", заключават социолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, които идентифицират състоянието. "Вместо това некомпетентните хора често са надарени с неуместна увереност, подплатена от нещо, което им се струва като знание."

Те пишат това през 1999 г. Подходящо, защото през 21-ви век Дънинг-Крюгер е навсякъде - и най-вече в 24-часовия цикъл на новините и забавленията.

Новините са гладен звяр. Той се нуждае от постоянно хранене, а когато нямаш хранителните вещества и витамините на истинските новини, ти остава да се предпазиш от тях с въглехидратите на коментарите и хрущялите на възмущението.

През последните 20 години коментарите се превърнаха в истински разрастващ се отрасъл - с цели фаланги от сини отметки за прочитане в социалните мрежи, бивши политици и провалени актьори, готови да застанат пред микрофона и да изкажат някоя недомислена глупава гледна точка.

В най-добрите си случаи (като този, който е пред теб, скъпи читателю) коментарите хвърлят така необходимата светлина върху важни теми. В най-лошия случай - а той много често е най-лошият  - огромният обем от остроумни, неинформирани "горещи мнения" създава, както наскоро се изрази журналистът Дейв Холмс, "вид интелигентност, която е неразличима от глупостта".

Вземете например Бен Шапиро, любимец на американската консервативна десница.

37-годишният Шапиро е политически коментатор от 17-годишна възраст. Автор е на множество книги, включително на книгата "Как да дебатираме с левичари и да ги унищожим", води ежедневен подкаст, почетен редактор е на Daily Wire и пише за издания като Breitbart, където е главен редактор от 2012 до 2016 г.

В консервативните среди Шапиро е възхваляван като интелектуалец и много се говори за дипломата му от Харвардския университет по право и впечатляващите му умения за водене на дебати. Шапиро има 3,5 милиона последователи в Twitter. През 2017 г. „Ню Йорк Таймс“ го нарече "философът на готините деца".

Освен това той има мнение буквално за всичко, което означава, че доста често единственият човек, когото в крайна сметка "унищожава" (очевидно любимата му дума), е самият той.

През 2019 г., по време на една от редовните си обиколки из университетските кампуси, Шапиро заяви пред аудитория, че покачването на морското равнище с пет или десет метра, причинено от изменението на климата, не е проблем, защото хората по крайбрежието просто "ще продадат домовете си и ще се преместят". Същата година той заяви, че няма нужда от извинение за робството, тъй като такова вече е имало и то се е "наричало Гражданска война".

Съвсем наскоро той заяви, че Daily Wire ще се "противопостави" на заповедта на президента на САЩ Джо Байдън за ваксиниране на компании с над 100 служители.

И все пак, в нашата икономика, ориентирана към вниманието, Шапиро все още не е платил цена за глупостта си.

За щастие, има надежда, че вълната на глупостта е преляла. Върхът ѝ, разбира се, ще бъде 45-ият президент на Съединените щати. Това, което Буда е за будизма, това, което Маркс е за комунизма, Доналд Тръмп е за веруюто на глупостта.

По време на четирите си хаотични години на власт почти не минаваше ден, без Тръмп да каже нещо безсмислено. През 2018 г. той обяви урагана Флорънс за "един от най-влажните, които някога сме виждали, от гледна точка на водата". През 2019 г. той предположи, че по време на Американската революционна война армията на Вашингтон е "превзела летищата" - цели 128 години преди първия полет на братята Райт. В реч пред Националния републикански конгресен комитет през същата година той твърди, че "шумът [от вятърните мелници] ви причинява рак".

Това щеше да е добра постъпка, само ако Тръмп не беше лидер на най-могъщата държава на Земята - и не беше отговорен за здравето на милиони американци по време на пандемията от коронавируса.

Всъщност в глупостта има нещо успокояващо. Началното ниво е лесно. Не е необходимо да четете книга - един пост във Facebook ще е достатъчен. Инстинктите ви ще бъдат потвърдени от груповото мислене, предразсъдъците ви - от теоретиците на конспирацията с маркери за прочитане.

Крайният резултат обаче може да бъде сериозен - потенциално дори смъртоносен. Той може да се прояви под формата на мъже, които щурмуват Капитолия във Вашингтон, или на масови демонстрации на протестиращи срещу блокирането и ваксините в Централен Лондон, които вярват, че коронавирусът е по вина на Би Би Си.

В основата на култа към глупостта стои идеята, че мнението на зле информираните трябва да има същата тежест като това на експертите - че антиваксърите трябва да бъдат слушани толкова, колкото и вирусолозите.

Единствената противоотрова срещу глупостта е смирението. Аз не знам нищо за футбола - моето мнение за красивата игра не трябва да има същата стойност като това на Маркъс Рашфорд или Гарет Саутгейт. Същото важи и за безброй други теми.

За да сложим край на епидемията от глупост, всички трябва да признаем недостатъците си и да се съгласим заедно, че не можем - и не бива - да знаем всичко.

Можем или да приемем невежеството си, или да бъдем обречени от него.

……………..

Ото Инглиш, „Политико“

Елена Страхилова
Елена Страхилова Отговорен редактор
Новините днес